milanasadurov.com
 

Злощастните премеждия на безсмъртния Хък Хогбен, холографния дракон Трифон и жената-лъвица Ана-Мария на Земята бяха описани 6 планетарната хроника Няма хьк-мък. В следващата междузвездна хроника те преживяха Апокалипсиса в паралелния свят, наречен Втората библиотека. Оказа се, че планетата близнак на Земята е обитавана от всякакви литературни герои - някои положителни, а повечето - отрицателни. 1/1 тая въображаема паплач, естествено, влезе в конфликт с бащата на Хък - стария Хогбен, създател на материалната Вселена. И когато вече изглеждаше, че поне в семейство Хогбен е настанал мир, избухна нов конфликт между височайшите роднини. В последната вселенска хроника Който следва пътя нашите герои са принудени да пътуват назад във времето, да се обичат до полуда, да се борят за мястото в живота на разни митични и легендарни същества, които им се мотат в краката, за да влязат всъщност в люта битка за възпитанието на близнаците с техния дядо. По пътя Хък, драконът и лъвицата се сблъскват със Снежния човек, Лохнеското чудовище, Франсоа Вийон, Руми, Алонсо де Охеда, Магелан, сър Джон Харингтън, Авицена и още много бивши истински и измислени знаменитости. И всеки от тях, според способностите си, пречи или им помага, докато накрая... (Който иска да узнае как свършват тия щури преживелици в лудия свят на семейство Хогбен, да си купи песнопойката, както пееха някога трубадурите по панаирите!)

Забележка:  Според архивите на Съда на честта, в тази пселенска хроника без всякакво преувеличено са описани някои действителни и много недействителни събития.

Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на постмодернистична книга, писана на български в началото на ХХI век.

Авторството на този текст
е ужясно съмнително. Самият факт,
че в природата всъщност не съществува
хартиено копие на «Мистериите...»,
красноречиво говори за гузната съвест
на дракона Трифон. Въпреки това
без каквото и да било угризение
на съвестта си позволяваме
да ви дадем линк към
Мистериите на дракона Трифон.

milanasadurov.com

Въведение
Вмъкнато от Хък Хогбен в осмото издание на «Мистерии»

30 декември 1997 г. Вайкане на дракона Трифон пред някакъв килнат камък в Стоунхендж след безпаметна нощ в една от безбройните околни бирарии за туристи:

Мамицата му, човекът е човек, защото е любопитен, а не горд, както е смятал онзи затъпял от комунизма приятел на стария Хогбен – Максим Горки. И само гладът принуждава нещастните хора да си пилеят времето с работа за мизерния къшей хляб. Някои глупаци си мислят, че трудът е превърнал маймуната в човек, ама истината е, че всяка работа за препитание превръща човекът в маймуна. Майната им!
А представяш ли си, Хък, как би изглеждал този наш прекрасен, малък свят, запилян по волята на баща ти на гъза на галактическата география, ако не трябваше да ядем поне веднъж на ден; ако истинският, единственият, водещият стимул в живота ни беше изконното любопитство на всяко разумно същество: защо сме се пръкнали на този свят и какво е това огромно Нещо (а всъщност Нищо!), което ни заобикаля?! Мистерия, братче, ще кажеш и ще бъдеш ужасно прав, ама... не съвсем. Защото най-голямата мистерия на този свят е тъкмо скапаният човек. Или по-точно онова, което е вътре в него. Не червата му, разбира се, нито пък бълвоча, дето постоянно се кандилка в тях, а онова, което е в главата му и което се появява в кратките мигове, когато човек е сит за храна и гладен за познание.
Божичко, а защо на мен никога не ми се случва да бъда сит за храна и познание?

Съдържа 999 само на пръв поглед ненужни тълкувания на понятия и личности от Енциклопедията на Нищото, предназначени за поколенията, чието невежество се дължи единствено на отдалечеността от времето, за което става дума в хрониките, но животът показва, че без тези обяснения трудно могат да се осмислят първите две книги от Историите за Нищото.

След злощастните премеждия на Земята Хък Хогбен, лъвицата Ана-Мария и драконът Трифон тръгват по дирите на шамана Пакеекее, но още в предверието на Нищото откриват, че Земята не е това, което е. Налага се Хък да се надлъгва със самозвани митничари, да се пазари за разни мъртви души и да се сприятелява с таласъм, подвизавал се като статист в почти всички пиеси на Шекспир. Хък отново се влюбва, този път в репортерката на издаваното от Джеръм К. Джеръм списание "Добро настроение", и дори се сдобива с двойник. Ала старият Хогбен се намесва и се стига до величава битка в един май не съвсем материален свят, сравнима само с Апокалипсиса, защото в нея участват дон Кихот, Иля Муромец, Вълшебния стрелец и други легендарни пълководци. Добре, че холографното чудовище най-сетне извършва истински подвиг и с помощта на лъвицата и Кабала успява да оправи кашата. Накрая старият Хогбен най-сетне е изправен пред Съда на честта, но...

Забележка:  Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено,  в тази междупланетарна хроника са описани действителни събития.

Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на постмодернистична книга, писана на български в края на ХХ век.

През 1596 г. Хък Хогбен извършва най-голямата глупост на Земята – изобретява тоалетното казанче. И след 400 години се случва така, че тази измишльотина, създала толкова много работни места за водопроводчици, коренно променя живота му. Междувременно той се влюбва двеста пъти. Воюва за дузина справедливи (според него) каузи. Дори умира два пъти. Ала продължава да се измъчва как да се приобщи към коренните жители на планетата. Доста трудна задача, постоянно усложнявана от баща му - стария Хогбен, който твърди, че е създал материалната вселена след едно Голямо недоразумение! Така се налага Хък да се сприятелява с разни земни и неземни откачалки, по-смахнати дори от собствените му роднини. И макар че лично е внушил предсказанията на Нострадамус, Хък Хогбен изобщо не подозира какво ще стане в Чечня през 1996 г. заради една позабравена пиянска свада на полинезийския остров Нуку Хива преди двеста години.

Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и преувеличено, в тази планетарна хроника са описани действителни събития.

Оценка на времето: Май няма по-шантава постмодернистична книга, писана на български в края на ХХ век.