• Милан Асадуров

Вампирите

Updated: Aug 16



Българите са особен народ. Три неща се набиха в очите ми, когато Хък Хогбен (принуден от обстоятелствата!) най-после се сети за изоставената си рожба и за първи път посетих родината му. Българите изповядват православието, пишат на някаква странна азбука, наречена кирилица, и мразят да поддържат чистотата извън дома си. Хък твърди, че тези черти са традиционни за почти всички източноевропейци, но аз не му вярвам. Когато се запознах с нравите, обичаите и преданията на този народ, с ужас открих, че българите са кръвожадни и в буквалния, и в преносния смисъл.

Вглъбени в себе си и в злощастната си съдба през комунистическата и посткомунистическата епоха, източноевропейците май изобщо не си дават сметка, че има една на пръв поглед несъществена причина Западът все още да гледа на тях с едно на ум. Шенгенската преграда в края на ХХ век официално бе издигната заради нелегалната емиграция. Ала специалистите по народопсихология са убедени, че дълбоко в някои мрачен ъгъл на модерните западняшки души се таи вледеняващата мисъл, че всички люде, населяващи обширната област от Трансилвания до Гърция и Урал, след смъртта си по стара славянска традиция излизат от гроба и стават вампири.

Справедливи ли са тези опасения? Ето как изглежда според Дж. Гордън Мелтън част от официална хронология на вампирите в европейската история.


1047: Думата вампир (упыр) за първи път се среща в официален документ, отнасящ се до руския принц Упир Лихий от Велики Новгород 1190: В De Nagis Curialium от Уолтър Мап методично са изброени всички вампири в Англия 1196: В Хрониките на Уилям от Нюбъро отново се появява списък на английските вампири 1477: Владетелят на Трансилвания Влад II Тепеш излиза от гроба и става вампир 1560-1614: Унгарската графиня Елизабет (Ержейбет) Батори приживе вампирясва 1672: В Истрия (Хърватско и Словения) пламва вампирска истерия 1710: Истеричната вълна се прехвърля в Източна Прусия 1750: Втора вълна от ужас залива Източна Прусия 1810: Английски вампири масово режат вените на овцете и изпиват кръвта им 1874: Вампири смучат кръвта на ирландски овце


Сигурно веднага ви направи впечатление наглата западняшка пристрастност. Само вампирите от Източна Европа са назовани по име, а западните им колеги тънат в неизвестност зад безличните вълни от масова истерия! Ако желаете да поспорите на тази тема с автора на цитираната хронология, можете да му пишете на адрес: vampires@afn.org. Аз вече му досадих, но Дж. Гордън Мелтън високомерно ми отговори, че моята извадка от писанието му била още по-пристрастна от неговата хронология.

Както и да е! Пряко волята на г-н Мелтън проучванията на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч все пак успяха да извадят на светло имената на 10-те най-известни западноевропейски вампири (също в хронологичен ред):

1.Жил дьо Ре (кр. на XVI в.) 2. Жил Гарние (кр. на XVI в.) 3. Клара Гайслерин (?-1824) 4. Антоан Лежер (XIX в.) 5. Виктор Бертран – вампирът от Монпарнас (кр. на XIX в.) 6. Винченцо Верзини (нач. на XX в.) 7. Виктор Ардисон – вампирът от Мюй (1879-1925) 8. Фриц Хаарман – вампирът от Хановер (1883-1931) 9. Петер Куртен – вампирът от Дюселдорф (?-1949) 10. Джон Джордж Хейг – вампирът от Лондон(1404-1440)

Макар ясно да се вижда, че вампирясването има отколешни традиции в Англия, Франция и Германия, всички изследователи кой знае защо се надпреварват да изтъкват славянската вампирска традиция от XV-XVI в. При това на източноевропейските вампири се приписва някаква патологична сексуалност и маниакална страст към откритите вратове на привлекателните девойки. Главният виновник за тези изкривени представи несъмнено е Брам Стокър – приятелят на Хък Хогбен, който майсторски увековечи като в криво огледало влашкия войвода Влад III Тепеш в своята книга Дракула, и в днешно време писанията му с лека ръка се приемат на сериозно.

Дълго време интуитивно усещах, че има някаква разлика между вампирите от Източна и Западна Европа, но я отдавах на културните различия. Все пак източната цивилизация е много по-стара от западната! Но един ден най-сетне попаднах на подходящ откъс от дневника на Хък, който обясни всичко.


Из дневника на Хък Хогбен:

23 август 1494 г. Днес по желание на вдовицата направих аутопсия на един трансилвански вампир и открих, че приживе е бил ухапан от бясно куче! Приятната женица твърдеше, че се е любила с мъжа си най-много веднъж на месец, а вампирясалият й съпруг за два дни беше посегнал на трийсет девойки. Симптомите на бяса подозрително напомнят на славянските поверия за вампирите. Тази все още неописана болест предизвиква толкова ужасни мускулни спазми на лицето и шията, че жертвата наистина заприличва на побесняло куче или вълк. Болният получава болезнена ерекция, траеща няколко дни. Той бяга като попарен от шума, светлината, огледалата и водата, но изпитва неудържимо желание да хапе до кръв и да задоволи изгарящото го сексуално желание. Прегледах статистиката и догадката ми се потвърди напълно. Масовата поява на вампири в Източна Европа съвпада с епидемиите от бяс сред дивите животни. Дано да не забравя да публикувам това откритие в някой медицински алманах.


Ала като много от благородните му пориви и този бързо изфирясва от главата на Хък*.

* Този път драконът по изключение е прав! Сетих се едва след 500 години във Виго по време на един научен диспут с моя приятел д-р Хуан Гомес Алонсо, който сам бе стигнал до същия извод.


Коментар на Хък Хогбен.

Добре, че народите в Източна Европа скоро сами намират цаката на вампирите. Унгарците и румънците погребват потенциалните вампири със специално острие около врата, здраво захванато за ковчега, така че ако трупът понечи да се надигне от гроба, да се самообезглави. Когато мъртвецът е ерген, румънците се подсигуряват и с друго острие, насочено право в сърцето. Освен това всички славянски народи поръсват около гроба просо, та вампирът да се подлъже и да започне да го събира вместо да ходи да смуче кръв. За всеки случай мнозина източноевропейци окачват на вратите на домовете си тръни по подобие на Исусовия венец. А по-страхливите се закичват с всичкото семейно сребро, включително приборите за хранене, и ходят с протегната ръка, в която стискат кръст.

Вековният опит позволи на славяните да разработят тестове за откриване на гробовете на потенциалните вампири. Те се основават на проверения факт, че едноцветен (бял или черен) кон, язден от девственица, никога няма да стъпи на гроба на вампир. Сърбите пък са уверени, че всеки пропаднал гроб е вампирски. Така се ражда поверието, че най-много вампири се появяват след дъжд. Такива гробове веднага се отварят, трупът се пробожда с кол, обезглавява се, главата се премества в краката, тленните останките се посипват с тръни, върху трупа се натрупва слама и се запалва, та вампирът безвъзвратно се кремира. На Запад обаче по отколешна традиция не вярват на източноевропейците и затова там се ширят редица заблуди за вампирите.

Първа заблуда: В Източна Европа слагат храна край гробовете, та когато мъртвите вампирясат, да има какво да хапнат и да не посягат на девическите вратове. Всъщност всяка източна баба знае, че тази храна е за из път на душите, тръгнали към отвъдното.

Втора заблуда: Мъртвите души в Източна Европа жадуват за кръв, защото така ще придобият сила да възвърнат към живот и телата си. Тази заблуда се крепи единствено на факта, че западняците никога не са били под турско робство. Те изобщо не проумяват как може и в гроба човек да гори от желание да си отмъсти на поробителя.

Трета заблуда: Появата на вампири е предвестник на чума. Всъщност, нещата стоят точно обратно. Известно е, че по време на ужасната чумна епидемия (1347-1351), наречена Черната смърт, мнозина заразени са погребвани полуживи и някои късметлии наистина успяват да излязат от гроба. Други нещастници пък напразно се мъчат да сторят този подвиг, вдигайки шум в гробищата. Така при ексхумацията вече мъртвите им тела изглеждат изкорубени, устата - ужасно разкривена в посмъртен вик, а под ноктите им има кръв – съвсем нормално състояние, като се има предвид, че не са умрели от чума, а от задушаване.

Четвърта заблуда: Можеш да убиеш вампир, като забиеш в гърдите му кол. В този случай става дума за най-простодушна аналогия. Тъй като Влад III Тепеш приживе набивал враговете си на кол, някои умници са си навили на пръста, че на всички вампири им се полага същото, за да пукнат.

Пета заблуда: Най-склонни да станат вампири са рижите хора със сини очи и заешка уста, родени на Коледа, отритнати от обществото и влезли в гроба без последно причастие. Всъщност никой от челната десятка на вампирите и на Изток, и на Запад, не отговаря на това описание. Статистически е доказано, че от обявяването на Коледа за християнски празник до началото на ХХ в. са се родили само двама души, дето се вписват в този портрет. Преди около сто години техните тела бяха изровени и учените се убедиха, че те никога не биха могли да вампирясат, защото отдавна са станали на прах.

Шеста заблуда: Върколаците са вампири. Тази грешка прави само онзи, които не познава добре балканския фолклор. Всъщност върколаците са зли духове, които кръвта на убит човек призовава от отвъдното. Те само временно се намъкват в мъртвото му тяло, за да отмъстят на убиеца и после по живо по здраво се прибират у дома. В древността по-хитрите престъпници създали обичая убитият да бъде погребван с монета, а по-късно с восъчен кръст в устата и така се измъквали от възмездието, защото злите духове смятат отворите под кръста в човешкото тяло за нечисти и не обичат да се намъкват в трупове през тях.

Седма заблуда: Вампирите и таласъмите танцуват по налъми. Докато за таласъмите страстта към налъми може да се обясни с римата, то никой не може да даде що-годе сносно обяснение за какво им са на вампирите налъми. При това е доказано, че всички вампири в европейската история са прилично облечени, а някои дори носят войнишка униформа или доброволно сътрудничат на полицията.

Осма заблуда: Който не понася миризмата на чесън, е вампир. Добре известно е, че най-пълноценно чесънът се използва във френската кухня, и би трябвало вампирите да са изключително рядко явление сред този народ, но за съжаление статистиката показва, че Франция е на второ място в света по брой на вампирите на глава от населението след традиционния водач – Трансилвания. Има и едно изключение. Еврейската кухня също много уважава чесъна, но до ден днешен не е регистриран нито един случай чистокръвен евреин да вампиряса.


Влад Дракула

Най-голяма заслуга за ширещите се заблуди за вампирите несъмнено има Брам Стокър с неговия изсмукан от пръстите роман Дракула. Ала истинската история на влашкия войвода Влад III Тепеш с прозвище Набучвача, няма нищо общо с измислиците на Стокър.

Трябва да призная обаче, че още приживе общественото мнение е раздвоено за Влад. Едни го смятат за герой, защото е последният влашки княз, осигурил някаква независимост на поданиците си от Османската империя, а други го броят за еретик, понеже по политически съображения сменя православната си вяра с католицизма. Когато Влад набучва на кол 20 хиляди турци край столицата си Търговище, се появяват съмнения, че е масов убиец, ала щом пълчищата на Мехмед II Завоевателя, покорили в 1453 г. Константинопол, си глътват езика при гледката и се връщат като попарени отвъд Дунава, той е обявен за гениален стратег. Когато Влад набучва на кол и неколцина свои сънародници – лъжливи търговци, народът му се възхищава, но щом злочестата съдба сполетява и една селянка, дето не е изпрала добре кафтана на съпруга си, тутакси тръгва мълвата, че е психопат.

Отявлен патриот, през целия си живот Влад е принуден постоянно да балансира между могъщите си съседи, като преминава ту на страната на турците, ту към унгарците, но все в името на свободата на Влашко – малка страна, появила се като политически субект на картата на Европа в 1322 г., когато Иванко Басараба (1310-1352) успява да обедини няколко дребни феодални воеводства, сгушени между Трансилвания, Молдова и България, в княжество. След смъртта на Иванко обаче по стара балканска традиция Басарабският род се разделя на два враждуващи клана, които яростно си съперничат за престола. Бедата идва от там, че властта във Влашко не се предава на първородния син, а съветът на болярите избира владетеля измежду членовете на княжеското семейство най-често под натиска на могъщите съседи.

Влад III Тепеш се ражда през 1431 г. в Сигишоара. Той е втори син на изгнаника Влад II Дракула* и внук на Мирча Стари (Велики), управлявал Влашко от 1386 до 1418 г. Семейното прозвище Дракула Влад II получава същата година, когато свещеният римски император Сигизмунд му връчва Ордена на Дракона – най-високото войнско отличие на Земята. Всъщност Дракула на румънски език означава Син на Дракона**.


* Това е официалната версия. Истината е, че във фаталната за зачеването му нощ баща ми замества в леглото пияния Влад II Дракула и Влад Тепеш всъщност ми е полубрат. Косвено доказателство е фактът, че между Влад и братята му Мирча и Раду нямаше никаква прилика.

** Драконът пак се фука! Влад II наистина беше носител на Ордена на Дракона – доблестно отличие, което в ония години се даваше на най-изявените врагове на османските поробители заедно с правото да извезват дракони на бойните си знамена. Ала прозвището Дракула на румънски означава Син на Дяволаdrac (дявол) и ul (син) – и то не е свързано с генетичния произход на династията, а отразява прийомите, с които си служеха влашките войводи, за да запазят властта си и оттам свободата на Влашко. Коментари на Хък Хогбен.


След като Влад II и първородният му син Мирча са убити в борбата за престола на Влашко, Влад III заема трона в края на 1448 г. с помощта на турците, но само след два месеца е свален от конкурентния клан на братовчедите си, подкрепяни от унгарците. В 1456 г. обаче Влад III Тепеш си връща престола, като на свой ред убива натрапника Владислав II този път с подкрепата на... унгарците. Измамените турци обаче му позволяват да управлява само шест години. В 1462 г. те нахлуват във Влашко и Влад Тепеш е принуден да бяга в Трансилвания. Там Матияш Корвин го пъха за няколко години в зандана, а после го жени за... сестра си!


Из дневника на Хък Хогбен:

14 ноември 1476 г. С моя приятел и полубрат Влад Тепеш за кой ли път пак нахлухме в родината му с малка армия лоялни към него влашки войски. С нас има молдовски отряд, изпратен от братовчед му Стефан Велики, който му е роднина по линия на приемния му баща, и унгарски корпус, начело с трансилванския принц Стефан Батори. Така за трети път качихме Влад на трона. Дано да е за последно. Писна ми от тия турци!


И наистина се оказва, че Влад Дракула за последен път си връща властта във Влашко. След успешната акция Стефан Батори поема обратно към Трансилвания с по-голямата част от армията. В това време турците получават подкрепления и контраатакуват. И в сражението край Букурещ Влад загива, но не от турска, а от предателска ръка – нещо обичайно на Балканите. Отрязаната му глава тутакси е изпратена в Цариград, където със специална султанска заповед е изложена на показ, та всички да видят с очите си и да се убедят, че ужасният враг на турците наистина е мъртъв.

...И тогава се ражда легендата!

По това време вече са отшумели величавите битки при Никопол (1396) и Варна (1444), паднала е и последната крепост на православието Константинопол (1453) и със смъртта на Влад угнетените християни загубват и последната надежда за избавление. И като виждат, че песните, които от сто години пеят за юнака Крали Марко, не им помагат, за ужас на поробителите балкански народи решават, че е крайно време Дракула да вампиряса. Така че Брам Стокър да извинява!


Кървавата графиня Батори

Преди да изтече и век от кончината на Дракула Трансилвания и родът Батори дават на света една на пръв поглед миловидна графиня, която заема доста по-достойно място от Влад в галерията на истинските вампири.

Елизабет (Ержейбет) Батори е родена през 1560 г. в мрачния (дори за северозападна Унгария) семеен замък в подножието на Карпатите. Според някои изследователи от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч по това време синята кръв на великия род Батори изглежда започва да се изражда, защото в него се навъждат твърде много садистки и вампири (самата Елизабет), мазохистки-лесбийки (леля й Карла Батори), отровителки и прелюбодейки-кръвосмесителки (братовчедката й Ана Батори)*.

* Това твърдение ми се струва малко пресилено, тъй като чичото на графинята Стефан (Ищван) Батори не само според мен, но и според мнозина съвременници достойно заемаше полския престол от 1575 до 1586 г. Коментар на Хък Хогбен.


Рано останала без баща, на 11-годишна възраст Елизабет Батори набързо е сгодена за граф Ференц Надашди, потомък на друго известно протестантско семейство. И, за да се отърве от малката палавница, майка й, Ана Батори, тутакси я дава да я възпитават в семейството на годеника. Скуката в чуждия дом обаче бързо тласка достойната предшественичка на Лолита в обятията на селските момци. И след две години, когато шавливата нимфетка в края на краищата забременява от едно селянче, се налага старшата графиня Батори бързо да я прибере под претекст, че е болна. Сетне новороденото е дадено за отглеждане и на 8 май 1575 г. граф Надашди се оженва за Елизабет.

Под нейно влияние графът «избира» за домашно огнище най-мрачния и затънтен семеен замък Чейде в Карпатите. Скоро съпругът тръгва да воюва с турците и Елизабет тутакси се отдава на разгулен живот с местните не по-малко напети момци. И тогава внезапно открива, че й доставя удоволствие да причинява болка на младите си прислужнички, чието основно задължение е активно да участват в оргиите. Когато съпругът й се връща, обръгнал от войната и придобил навика да измъчва до смърт турските пленници, за ужас на прислугата младото семейство заживява в пълна хармония.

Между 1585 и 1595 г. Елизабет все пак успява да роди на граф Надашди четири деца, но в 1604 г. овдовява и загубва вещия си партньор в садистичните игри. Нещастието обаче само я стимулира да измисля нови и по-страшни издевателства над слугините в замъка Чейде. По някое време обаче простолюдието й омръзва и апетитната вдовица основава във Виена училище за благородни девици, защото си е внушила, че единственият начин да се пребори с възрастта е по-често да се къпе в моминска кръв.


Из дневника на Хък Хогбен:

15 февруари 1609 г. Снощи с моя приятел граф Андраши се натаралянкахме като кютюци в чест на Трифон Зарезан. Той не беше и чувал за светията, ала невежеството му изобщо не ни попречи да се напием до козирките в негова чест. Бедите започнаха, щом се свестихме. По неведоми пътища се бяхме озовали голи и здраво завързани в ъгъла на някакъв салон. От тавана висеше макара и на въжето бе завързана зловеща цилиндрична клетка с метални шипове, обърнати навътре. Някакви типове въведоха в салона гола-голеничка невръстна девойка и въпреки отчаяните й протести я натикаха в клетката. И тогава се появи домакинята. Едва познах графиня Батори, защото и тя беше чисто гола, както майка е родила. Дамата изобщо не ни обърна никакво внимание, а жадно впи очи в жертвата. Помощниците й взеха да издигат клетката към тавана, като в същото време ръгаха нещастницата с нажежени остени, а гърчещото се момиче само взе да се нанизва на шиповете. И тогава графинята застана под импровизирания душ и грижливо се изкъпва в обилно стичащата се кръв, като често извиваше назад някога красивата си шия, за да си пийва от кръвта, и молеше дявола да й върне младостта. После дойде и нашият ред!

Щом приключи с кървавия ритуал, графинята ме възседна и същевременно облада графа с уста. Оправи ни за половин час, макар изобщо да не ни беше до секс. Изглежда обаче не остана доволна, защото се захвана с помощниците си и за два часа оправи и петимата. После се остави в ръцете и устата на помощничките си, а най-едрия от слугите й цапардоса първо граф Андраши, а после и мене по главата. Когато се свестихме, вече лежахме развързани в конюшнята на графа, и неговият слуга Ищван се опитваше да ни излекува махмурлука. Божичко, каква жена!


Ала всичко това вече не става в затънтения карпатски замък Чейде и слуховете за садистичните оргии на графиня Батори бързо плъзват из европейската столица*. Камарата от обезкървени тела по полето и край стените на нейната виенска резиденция расте и в 1609 г. властите са принудени да се намесят. Съучастниците на графинята са арестувани и мигом си признават за жестоките убийства на поне... 650 девойки. След петдневен мълниеносен процес хората с нисш произход от свитата на графиня Батори са осъдени на смърт и тутакси са екзекутирани. И макар в съдебната зала името Батори да се споменава само веднъж, а съдиите гнусливо да заобикалят сексуалните забежки и най-вече вампирските наклонности на графинята, скандализираните зетьове на Елизабет Батори не се стърпяват и дават под съд височайшата си тъща**.

* Не без помощта на граф Андраши.

** Всъщност повечето от тях също не бяха цвете за мирисане и изобщо не се интересуваха от интимния живот на тъщата си, а се стремяха да добият правата върху имотите й. Коментари на Хък Хогбен.


Делото между титулованите особи се влачи с променлив успех до 1611 г. и накрая кървавата графиня е... въдворена в собствената ґ спалня в една от кулите на карпатския замък Чейде, като зазиждат прозорците и тя прекарва цели три години в пълна тъмнина и въздържание.


Из дневника на Хък Хогбен:

23 август 1614 г. Онзи ден, докато й носил с треперещи ръце мизерната дневна дажба храна в кулата, пазачът на графиня Батори с облекчение открил, че най-кръвожадната вампирка в човешката история е издъхнала. Самият факт, че вестта дойде до Виена само за два дни е изумителен за равнището на пощенските съобщения в империята. Явно обществото още не е забравило това чудовище в женски образ. Изобщо няма да се учудя, ако един ден животът на графинята се превърне в легенда.



Related Posts

See All

Вмъкнат от редакторите в осмото и всички следващи издания на «Мистерии» по изричното настояване на Хък Хогбен. Бел. на ред. Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова об

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написа