Нос Галата е познат на мореплавателите още от дълбока древност. „Подводните археологически проучвания през последните години - пише Александър Кузев - наистина доказаха, че в малкото заливче близо до самия край на нос Галата някога е имало пристан с вълноломна степа, изградено от каменни блокове. По намерените от леководолазите амфори и други глинени съдове не е трудно да се разбере, че това пристанище е използвано както през античността, така и през средните векове." [23]
През Средновековието тук е имало малка крепост с важно стратегическо значение. Податка за поддържане на „сигнален огън" обаче има от 1792 г. Каква е историята? На 30 април 1914 г. един варненец изпратил на Херман Шкорпил следното прелюбопитно писмо, което Борислав Дряновски любезно ми предостави да си го препиша през лятото на 1983 г.:
Варна, 30. 4. (1)914
Г-н Х. Шкорпил!
В неделя, на 27 того, ходих на Галата, на фара и снех препис от датата, когато предполагам е строен първия фар от турците: , което не е друго освен турската 1201 година от тяхното летоброене. Като знаем, че настоящата 1914 год. за турците е година 1330 намираме 1330-1201=129, т. е. преди 129 год. или 1785 е строен този фар.
В изданието Ви «Варна в картини» стр. 7 Вие сте отбелязали, че този фар е построен в 1863 год. Моля оправете горното...
А. Ламбрев
Моите премеждия с датата на построяването на Шабленския фар се повтаряха като фарс. Един любител се бъркаше в историята със самочувствието на знаеш човек и дори нареждаше: «Моля оправете горното...», без да си дава сметка че по едното летоброене годината е лунна, а по другото – слънчева. В случая със Шабленския фар дълго време вярвах, че на камъка, видян от Ксавие Омер дьо Ел, била издълбана датата 1804 г. Бях приел на доверие сведението на професионалния учен Горанка Тончева, а пък тя от своя страна бе възприела безкритично писанията на инж. Любен Божков, който артистично цитираше на френски въпросната кореспонденция на дьо Ел в сп. «Илюстрасион». Все пак статията на Любен Божков «Где се е намирало древното пристанище Кария?» беше публикувана в сериозното Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) през 1925 г.! Ама излезе, че и там понякога са писали глупости. Оказа се, че уважаемият господин инженер поназнайва френски, но е спал в часовете по математика и астрономия. Той високомерно бе преобразувал 1282 г. от ислямския календар в 1804 г. като просто беше прибавил към нея 622 години, защото в 622 г. от християнското летоброене Мохамед напуснал Мека (хиджра) и се преместил в Медина и от тогава започнало ислямското летоброене. Лунната година обаче има 354 дни, 8 часа, 48 минути и 34 секунди, а слънчевата – 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45 секунди. Затова преобразуването на дата от ислямския календар в дата от християнския е малко по-сложно от прибавянето или изваждането на «магическото» число 622.
Цял час ми отне три пъти да пресметна и още три пъти да се уверя в правилността на сметките си, че 1201 г. от ислямския календар отговаря на 1786-1787 г. от григорианския календар. Накрая реших да попитам Александър Кузев дали съм прав.
На професионалния археолог му беше нужна само една минута да потвърди изчисленията ми. Разказах му историята и Сашо пожела да види писмото. Той ми обърна внимание, че арабската дата в писмото трябва да се чете не 1201, а 1206 г. и тя отговаря на 1791-1792 г. от нашия календар. Днес в интернет е пълно с конвертори на дати от хиджра в григорианския календар и всеки един от тях за секунда ще ви каже, че 1206 г. от ислямския календар е започнала на 31 август 1791 г. и е завършила на 18 август 1792 г.
Дежавюто обаче продължаваше нататък. Както и в историята с Шабленския фар през 1791 г. Русия и Турция отново воювали. Конфликтът завършил на 29 декември (по юлианския календар!) с подписването на Яшкия мирен договор. И понеже през зимата и по време на война обикновено фарове не се строят, ако повярваме все пак на любителя историк г-н Ламбрев, че някъде в сградата на стария фар на Галата била издълбана датата 1206 г. от ислямския календар, и ако с тази дата строителите са отбелязали годината на градежа, можем да приемем, че най-старият известен ни турски фар на Галата вероятно е бил построен през лятото на 1792 г.
Интересно е, че след като възстановява Шабленския фар през 1856 г., френското дружество за строеж на фарове Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane изгражда втория фар по тази част на крайбрежието именно на нос Галата. Запазил се е обаче споменът, че преди да се постави газовата оптика на този фар, вечер на края на носа се поддържал огън с дърва. Вероятно това е била сигналната технология на предшественика на френския фар. Очевидно след най-важния в навигационно отношение нос Шабла дружеството се е погрижило да постави светлини и на най-важното пристанище - Варна.
На 15 (27) август 1863 г. били открити фарът на нос Галата с постоянна бяла светлина и „червеният фенер" на Варненския нос, за който вече стана дума. Тъй като разходите за фара на Галата възлизали на 10870 златни лева [12], явно тук не става дума за възстановяване на фаровата кула, пък и това се вижда от самия градеж, но може да се предположи, че е възстановена традицията на този нос да се поддържа „сигнален огън".
Кулата, висока около 7,5 м, е бяла, изградена от камък, с осмоъгълна форма. Тя е кацнала на самия край на носа, а фокусът на оптиката от шеста степен е бил на 50 м надморска височина, като светлината се е виждала според Шкорпил [7, с. 58] на разстояние 12 мили, а според Вл. Павлов [5] на 15 мили. Има данни [23], че вита стълба водела към фенерното отделение, но днес кулата е куха. Самото фенерно отделение е необичайно ниско, страничната му повърхност е дървена, а куполът — метален. До кулата е имало пристройка за жилище на фаропазачите.
Очевидно фарът на Галата не е отговарял на нуждите за ограждане със светлини на Варненския залив и това тревожило обществеността на града. През 1908 г. Шкорпил пише, че трябва „да се замени на галатския фар постоянното светило от 6-та степен с друго въртящо се светило от 4-та степен, което да блещука за разпознаване от околните огньове". [7, с. 59] След две години варненският окръжен управител докладва на редовната сесия на Варненския окръжен съвет: „В постройка е нова фарова кула от армиран бетон на нос Галата, понеже старата такава е почти съвсем негодна за употребление. Кулата се извършва по стопански начин, за което е отпусната сумата 3000 лева." [24, с. 32)
Строежът на кулата започнал на 42 м от края на носа. [40] През 1911 г. в отчета на окръжния управител е записано: „Под ведомството на Варненското пристанище се намират фаровете на Галата-нос, Калиакра и Шабла. До сегашния фар Галата, който е стар и неотговарящ вече на нуждите, се строи нова кула от железобетон и се монтира върху нея латерното за оптическия апарат. Това латерно е доставено от фирмата Barbier Benard & Turenne - Париж и струва 7000 лева. В началото на идната (1912 - М. А.) година ще се достави апаратът за осветлението (оптика), който ще има за характеристика 3 проблясъка на всеки 15 секунди с 3 сек. интервал между самите проблясъци; цената му е около 25 000 лв. Той ще е видим на около 25 морски мили и фокуса му ще се намира на около 60 м над морското равнище. Сегашният фар е поставен на около 50 м над морското равнище и се вижда едва на 12 мили разстояние. През настоящата година се предполага да се построи и жилищно здание за двамата фарови пазачи, след което ще се нареди там телефонна и сигнална станция, от каквито има нужда.[25, с. 10]
Не зная, откъде са черпили сведенията си, но някои автори [23], [5] твърдят, че новата фарова кула на Галата е построена през 1938 г. Владимир Павлов дори пише: „Проект за доставяне на нови съоръжения за фара има още в 1912 г., но той остава неизпълнен." [5] От изложението на варненския окръжен управител се вижда, че през 1910—1911 г. кулата е била в строеж и дори е монтиран въртящият механизъм (латерното). Според Съобщението до мореплавателите от 1 юли 1920 г. новият фар на нос Галата е запален за първи път на 20 декември 1913 г. [40] Тридесет години фаропазач на Галата е бил бай Георги, а след него 24 години — бай Васил. Сега и двамата не са между живите, но на фара ни посрещна жената на бай Васил, която на въпроса: „Кога е построен фарът?" без колебание отговори: „През 1912 година. Знам го от бай Георги."
Качваме се във фенерното отделение. От фирмената табелка се вижда, че оптиката Barbier Benard & Turenne с фабричен номер 10567 е изработена през 1912 г. Оригиналният въртящ се механизъм на същата фирма, за който споменава окръжният управител, също си е на мястото. А на вратата на фенерното отделение отвън също има фирмена табелка, върху която има многопластов слой боя. Ангел изчиства част от боята и успява да разчете фабричния номер 8472 и датата 15. III. 1911 г. Вероятно това е датата на монтирането на фенерното отделение от фирмата Barbier Benard & Turenne. Възможно е доставката на оптиката наистина да се е забавила, защото според Я. Гочев [26] фарът на Галата започва да работи на 15. XII. 1913 г.
Въртящият механизъм се задвижва с топузи. Интересно е, че те се движат не по канал в стената на кулата, както е например на Калиакра, а в тръбата, която служи за основание на оптиката. Сега топузите се издигат с електромотор.
Самата оптика все още е в отлично състояние. Тя лагерува или по-скоро „плава" върху живак, с който е пълно коритото в основанието й. Първоначално е била на маслен газ, а после е електрифицирана. Според Я. Гочев [26] това е станало на следващата година, когато самият град Варна е електрифициран, но има вероятност да е по-късно — през 30-те години и дори точно в 1938 г., откъдето да идва заблуждението, че тогава е построена и кулата.
През 1932 г. на фара е монтирана електрическа сирена, която по-късно е „изместена... на железен пилон за отстраняване раздрусването на фарното помещение от силния звук". [20, с. 35] Любопитно е, че още през 1908 г. Шкорпил пише, че трябва „да се постави един звучен уред при фара на Галата, който да свири в мъгливо време". [7, с. 59]
Фаропазачи на Галата днес са децата на бай Васил — Иван и Паунка Иванови. По-рано около фара е било доста голо и усойно, но семейството с годините успяло да облагороди мястото и сега пред къщата има асма и доста китна градина.
Старият фар от 1863 г. се запазил непокътнат до 1968 г., когато жилищното помещение било разрушено, за да бъде построен на неговото място ресторант „Галатея". Сега 120-годишната кула е сгушена до ресторантската тераса и служи за склад. Компетентните органи биха могли да помислят не трябва ли да се отреди по-завидна съдба на този исторически паметник. Докато те си „мислеха” обаче на 27 февруари 1998 г. свлачището помогна на морето да погълне всички останки на стария фар.
Основните светила по Българското Черноморие (без фаровете на Екрене и Маслен нос) са изградени през втората половина на XIX век. Снабдяването с входни фарове на новопостроените пристанища във Варна и Бургас в началото на XX в. дооформя навигационното ограждане със светлини на българските брегове. Всички фарови кули са солидни, трайни и съществуват и до днес. Само на нос Галата и на островите Св. Иван и Св. Анастасия се наложило през 1912-1914 г. да бъдат построени нови кули, защото старите не отговаряли на изискванията. В този вид системата на българските морски фарове просъществувала до началото на 30-те години на ХХ в.. Усиленият трафик в Черно море и грижата за повишаване сигурността на корабоплаването наложили през 1928 г. да се състави програма за обновяване и модернизиране на фаровите съоръжения. [5] Тази програма отчасти била осъществена от 1929 до 1938 г. Наред с частичната реконструкция на съществуващите фарове били изградени и осем нови светила, сред които са навигационният знак на Камчия и автоматичният фар на Св. Атанас.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909—1910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910—1911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.