• Милан Асадуров

Границите на реалността


Възможно ли е, притиснат от огромната несправедливост при подялбата на наследството, младият Джеймс Л. Чафин да е насилил духа на покойния си баща да се появи в съня му? Не се усмихвайте, защото съм убеден, че и на вас се е случвало, когато закъснявате за важна среща, изнервен да подканяте светофара по-бързо да мине на зелено. А успявали ли сте?

През 70-те години подобен експеримент направи немският учен Хелмут Шмид в Института по парапсихология в Дърам, Северна Каролина, и изследователите постигнаха в лабораторни условия цели един-два процента успеваемост. Така че психокинезата или способността на някои хора да въздействат на неодушевени и отдалечени предмети е факт, щом с него се занимават водещи научни институти по света.

Според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч ето как изглежда първата десятка на явленията, попадащи на границата на реалността:


1. Психокинезата 2. Биоелектрографията 3. Телепатията 4. Телекинезата 5. Телепортирането 6. Ензимът на безсмъртието 7. Възкресението 8. Прераждането 9. Хвърлянето на дюшеш, когато си поискаш 10. Късметът

Психокинеза

Американският щат Северна Каролина е люлка на първите психокинетични експерименти, направени още през 30-те години от д-р Райн в Лабораторията за изследване на паранормалните явления към университета Дюк. Но това е само началото на практическите експерименти, защото границите на реалността от край време са любима тема на такива светила на науката като Аристотел, Нютън, Паули и Айнщайн.

В някогашния Съветски съюз също усилено изследваха психокинезата, но... тайно, като повечето неща, които се вършеха там. Филмите, промъкнали се през 60-те години на ХХ в. на Запад, показваха как Ала Виноградова с един замах от разстояние кара калъфка за пура да се търкаля. Нина Кулагина пък успяваше да движи кибритена кутийка под стъклен похлупак и да премества компасната стрелка без докосване.

Скептиците на Запад тутакси заявиха, че комунизмът с неговите мизерни условия на съществуване е причината хората да се израждат. В отговор на това ентусиастите от Свободния свят тутакси се захванаха със символа на охолния живот - лъжицата - и през 80-те години в Калифорния след всяко уважаващо себе си парти домакините изхвърляха купища прибори за хранене, огънати с помощта на психокинезата

.

Генератор на калифорнийската психоза беше илюзионистът и писателят Джеймс Ранди, инициатор на проекта Алфа. С негова помощ Стив Шоу и Майкъл Едуардс слисаха парапсихолозите от университета Уошингтън в Сейнт Луис, Мисури, като огъваха лъжици и ключове, поставени в запечатани кутии.


Из дневника на Хък Хогбен:

2 юли 1983 г. Днес едва не се скарахме с Джеймс Ранди. Все пак накрая успях да го убедя, че нашият проект Алфа стигна твърде далеч. Калифорния направо е обхваната от психоза. Разбрахме се Стив и Майкъл да излязат в нарочно предаване по телевизията и да обяснят, че просто са изчаквали вниманието на отегчените изследователи от университета в Сейн Луис да се отклони, за да им пробутат някой предварително огънат предмет. Все пак с проекта Алфа ние двамата с Джеймс само искахме да припомним на учените, че природата никога не лъже, но същото не се отнася за хората.


Въпреки телевизионните разкрития обаче, когато еуфорията с огънатите лъжици премина, учените продължиха да изследват психокинезата, защото твърде много случаи бяха останаха необяснени.

Независимите изследвания в различни лаборатории по света показаха, че психокинетичните способности на хората се стимулират от лунния цикъл, земното магнитно поле и количеството на феромагнитните материали в човешкия мозък. Та нали големите професионалисти в хазарта не само са природно надарени*, но и прекрасно знаят къде и кога трябва да играят. Лабораторните опити доказаха, че тези играчи на табла, които хвърлят постоянно дюшеш, могат до известна степен да повлияят дори на компютъра да покаже желаната от тях комбинация.


* Тоест имат повече феромагнити в главата си! Тъкмо затова се отказах да играя на табла с Ана-Мария. Тя не само че си хвърля каквито иска зарове, но щом извърна очи, мигом премества с поглед някой пул. Но понеже и аз правя така, играта не е интересна. Коментар на Хък Хогбен.


И докато парапсихолозите спорят за естеството на психокинезата, физиците са убедени, че един ден тя ще бъде обяснена на квантово равнище.

Психокинетичните способности изобщо не са уникални. В по-голяма или по-малка степен всички сме надарени с тях. Аз например мога да размествам картите в тестето без Хък да забележи и той много се ядосва, че постоянно го бия на покер*. През 90-те години старите приятели на Хък – Робърт Джан и Бренда Дън, за които стана дума вече, проведоха експеримент в университета Принстън, Ню Джърси, със 150 доброволци и 68% от тях успяха да въздействат на генератора на случайни числа. При това всички участници заявиха, че никога не са имали някакви паранормални способности. После подобен опит бе направен и по време на театрално представление, когато зрителите дори не виждаха генератора. Резултатът беше същият! Че в тази работа «има хляб» показва и фактът, че и Сони създаде лаборатория по психокинеза в Япония.


* Глупости на търкалета! Винаги си връщам загубите, защото много по-добре от дракона мога да подреждам картите, но той помни само редките си победи! Коментар на Хък Хогбен.

Аурата на Кирлиян

През 1939 г. арменският електротехник, живеещ в Краснодар, Семьон Давидович Кирлиян (1900-1980) успя да заснеме електромагнитното излъчване на обикновен човек и пръв доказа, че аурите на светците не са никаква метафора или мистичен атрибут. Властите в Съветския съюз цели 30 години успяха да скрият това откритие. Хък Хогбен обаче успя нелегално да измъкне на Запад част от материалите на Кирлиян и помогна да бъдат публикувани две книги – Психически открития отвъд Желязната завеса (1970) иАурата на Кирлиян (1974). Едва тогава Семьон Давидович Кирлиян завинаги влезе в историята на науката.

Ако се съди по древните аборигенски, индийски и християнски рисунки, някои природно надарени художници от край време са можели да виждат аурите на събратята си. Учените обаче проявяват интерес към този божествен атрибут чак през XVIII в.


Из дневника на Хък Хогбен:

12 юли 1777 г. Неотдавна по време на опити с електрически заряди двамата с немския философ и физик Георг Кристоф Лихтенберг наблюдавахме «корона» около ръката на човек. Днес прочетох неговото научно описание на това загадъчно явление. Някой ден трябва да се захвана сериозно с тази работа.


През XIX и началото на ХХ век още трима физици работят в областта на електрографията- Батоломей Навратил (въвел този термин), Яков Наркиевич-Йодко и Никола Тесла. Заслугата на Корлиян е, че за разлика от мързеливия ми приятел Хък Хогбен здраво се залавя за работа и разработва принципно нов метод, като толкова усъвършенства изследователската апаратура, та не само успява да заснеме с помощта на т. нар. ефект на Кирлиян електромагнитното поле на човек, но и на практика доказва, че всяко нещо в природата си има аура.

Биоелектрографичните изследвания в края на ХХ в. установиха, че електромагнитната аура на неодушевените предмети е постоянна, докато аурата на хората непрекъснато се променя според физическото и емоционалното им състояние. Нискочестотният спектър на човешката аура описва физическия им статус, а високочестотният - психическия.

По всичко изглежда, че повечето лечителски способности на екстрасенсите могат да бъдат обяснени именно с тяхното мощно електромагнитно излъчване и в двете части на честотния спектър. Поне така твърди Хък Хогбен. Той се гордее, че въз основа на дългия си житейски опит дори е успял да разгадае кода на цветовете, обагрили човешката аура на снимките, направени по метода на Кирлиян. Съмнявам се, защото познавам един в Чечня, който сто години върши все една и съща работа и така и не се научи да я прави както трябва. Та ето каква таблица открих в дневника на Хък:


синьо - вярност и страст кафяво - алчност оранжево - гордост розово - обич виолетово - физическа сила червено - гняв жълто - интелигентност

Според мен обаче характеристиката на цветовете твърде много напомня на отколешната им символика и с това «откритие» Хък не може да претендира за награда даже в някоя новогодишна викторина по съветската телевизия. Едно е сигурно. Аурата е нещо като пръстов отпечатък или по-скоро електромагнитна сигнатура на човешкия характер.


Телепатия, телекинеза и безсмъртие

Изглежда с аурата на Кирлиян е свързана и отвратителната телепатична дарба на Хък. Защото той може да чете мислите на хората и драконите, когато си поиска! Добре че е Ана-Мария, да го държи здраво за юздите, та рядко си позволява да се пъха в хорските глави. Веднъж лъвицата изказа хипотезата, че всъщност всички хора се раждат с дарбата да виждат и подсъзнателно да разчитат аурата на околните, но овладявайки човешкия език, изоставят този първичен способ за общуване още в младенческа възраст. Ала аз си мисля, че влюбената до уши лъвица просто се е сдобила с неизличимия порок да възвеличава хората за щяло и нещяло.

Всъщност Хък дотолкова владее психокинезата, че може дори да се телепортира. Той твърди, че умението му «да лети» се дължи на самоконтрола му на квантово равнище. Според него хората вече напредвали в тази област. През 1997 г. екипът на проф. Антон Зелингер от Института за експериментална физика в Инсбрук успял да премести за отрицателно време някакъв фотон на цял метър в пространството, но аз си мисля, че всичко това е ала-бала. Лесно им е на безсмъртните. Хък плещи глупости и винаги дочаква времето, когато някой идиот с научни титли се напъва и доказва, че теоретично! е бил прав. Апропо Хък твърди, че е безсмъртен, защото неговите клетки произвеждали ензима теломераза и екипът на Джери Шей от Тексаския университет в Далас вече се докопал до това епохално откритие. Но защо тогава хората на Земята продължават да мрат като мухи, а Хък вече три пъти възкръсва или пък се преражда в самия себе си. Знам ли?! Работата е там, че хората не могат да преглътнат горчивия хап, че не те, а холографните дракони са венецът на Природата!

* Няма да коментирам глупостите, които драконът е надрънкал в края на тази глава! Коментар на Хък Хогбен.



Related Posts

See All

Вмъкнат от редакторите в осмото и всички следващи издания на «Мистерии» по изричното настояване на Хък Хогбен. Бел. на ред. Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова об

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написа