• Милан Асадуров

Фаровете по българския черноморски бряг: Идеята





В един горещ юлски ден на 1981 г. шефът ми Стоян Попов ме извика при себе си, погледна ме втренчено с големите си зелени, немигащи очи и след традиционната пауза, която смущаваше толкова много хора, които не го познаваха добре, рече:

- Защо не се заемеш с фаровете?

- С какво да се заема? - повдигнах вежди аз.

Преди шефът да ме вземе в списание «Корабостроене и корабоплаване» работех в морската редакция на Варненското издателство «Георги Бакалов». Там между другото бях един от съставителите и редактор на научнопопулярния алманах «Фар». Та си помислих, че шефът говори за морския годишник, който сега правеше мой колега.

- С фаровете по Българското Черноморие - отвърна шефът, вече без да ме гледа. - Аз отдавна исках да се захвана с тази работа, но на... времето мина...

Бързо се опитах се да изброя наум българските фарове и някъде към десетия засякох. Но бях сигурен, че има още.

- Защо не за «Тема на годината»? - тутакси върнах топката аз в градината на шефа.

- Знаеш ли колко са фаровете? - подхвърли шефът, като ме гледаше внимателно. - Аз вече ги изброих, но ми се струва, че има още.

- Стигат - отвърнах самоуверено и побързах да продължа, за да не се върне отново на броя им: - Пък и не е задължително за всеки да се пише по равно.

- Ще ти се отвори доста работа, затова трябва да почнеш от сега. Имаш четири месеца на разположение, докато дадеш първата статия. И после - всеки месец по една.


Върнах се на мястото си все още без да осъзнавам, че шефът ми е намерил работа за двайсет години напред. Нямаше нужда да търся фотограф. Ангел Златанов седеше на съседното бюро пред мен. Още след първите ми думи на лицето му се изписа интерес. Като всеки достоен човек, той е мълчалив, умее да слуша и да те разбира от няколко думи, но аз, като се запаля, обикновено не мога да спра. Докато му описвах с примамливи краски бъдещата експедиция, съзрях светналото от задоволство лице на шефа, който се беше приближил без да го забележа.

Първата ми работа беше все пак да разбера колко са българските фаровете всъщност. Според «Admiralty List of Lights and Fog Signals, Volume E, Mediterranean, Black and Red Seas, Published by The Hydrographer of The Navy, Crown, 1980» фаровете по Българското Черноморие бяха числом и словом 27 (двайсет и седем)! Оказа се, че в сметката, дето си я бях правил наум пред зоркия поглед на шефа, не бях включил много автоматични пристанищни фарове.

Време беше да се захващам сериозно за работа...


Следващите текстове са плод на впечатленията ми от нашите пътувания по българските фарове през 1982 г. и събраните сведения за няколко месеца. Те бяха публикувани в 12 последователни броя на сп. “Корабостроене и корабоплаване”. В текста, който сега ви представям са поправени всички грешки и заблуждения от онова време, а с получер шрифт са добавени най-важните открития за нашите фарове, които съм направил през следващите 20 години.


Няколко пъти отлагахме пътуването на север и накрая стана така, че заминахме на 17 ноември 1981 г. в лошо време. Често съм ходил нататък, но този път тръгнахме специално да се срещнем с фаропазачите на север от Варна. В колата беше топло и тъй като Ангел е не само добър фотограф, но и опитен шофьор, спокойно прегледах бележките си.





ЛИТЕРАТУРА

1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19091910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19101911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.