• Милан Асадуров

Каварна




Днешният град е разположен горе на платото на 3 км от морето, а пристанището е в живописен залив, обграден на север от Чаирбурун, а на юг от острия Чиракман баир. На него някога е бил разположен древният град Бизоне. Археологическите проучвания [17] показват, че в началото тук е имало малко скитско селище, което някъде около V век пр. Хр. станало гръцка колония. През ранната елинистична епоха Бизоне търгувал оживено по море, но развитието му било прекъснато в I век пр. Хр., когато по време на земетресение част от Чиракмана и почти целият град били погълнати от морето. По-късно градът бил възстановен и последователно влизал в границите на Римската империя, Византия и България, когато отново достигнал своя разцвет под името Карвуна и цялата област наоколо се наричала Карвунска хора.

По време на подводните археологически проучвания през 1961 и 1962 г. в пространството, където е бил разположен древният Бизоне, бяха открити два пристана: един откъм запад, по всяка вероятност от византийската епоха, и друг - югоизточен - от античната епоха. [17]. Като имаме пред вид тяхното местоположение, бихме могли да предположим, че „пристанищният огън" е бил пален на Чиракмана. Ще припомня, че пръв Иречек изказва това предположение, като изхожда от факта, че куманското чиракозначава светлина, а чираклък — свещник. [4, с. 903].

По-късно при сондажни работи подводната инженерна група от Варна откри пред Зелени нос (Чаирбурун) дялани блокове. Подводната археологическа експедиция през 1969 г. разкри там вълноломна стена, която е била дълга около 150 м и широка около 25 м. Тя била издигната на солидна скална основа с големи, грубо одялани блокове и заедно със силно издадения нос Чиракман е ограждала доста голяма акватория, във вътрешността на която очевидно е било разположено оживено пристанище. [17]

През епохата на османското владичество Каварна запада, постепенно изчезват следите от миналия разцвет и навярно поради това досега не е открит фактологически материал за „пристанищните огньове" на оживения някога морски град. След Освобождението Каварна остава настрани от железопътната мрежа на България и това предопределя развитието на града. Той вече няма онова значение, което е имал в епохата на гръцката колонизация и по времето на добруджанските владетели Балик, Добротица и Иванко.

През 1947 г. на 20 м източно от пристана в Каварна, между пристана и митническия пост е бетонирана в земята желязна релса, висока 6 м, на горния край на която е закрепен един фенер с лещи. В него е поставен друг ветроупорен фенер с фитил, горящ с двойно рафиниран петрол. На релсата има стълба от железни пръчки през 30 см и тя е боядисана в бяло и черно – 30 см бяло и 30 см - черно. Това съоръжение е пуснато в експлоатация на 1 септември 1947 г. [29] Днешното фарово съоръжение в основанието на каварненския пристан (43°25' с.ш. и 28°21' и.д.) е поставено през 1955 г. То представлява бяла, метална, решетъчна кула с черна основа, на която е монтирана кръгова оптика М-300. Тя излъчва бяла затъмняваща се светлина с периодичност 5 с (светлина — 2,5 с и затъмнение — 2,5 с). През 1956 г. на края на пристана върху черен метален стълб била издигната постоянна червена светлина, но по-късно (през 1978 г.) това съоръжение било премахнато.

Щом Ангел привършва снимането, продължаваме нашето пътуване. На излизане от Каварна се отклоняваме по крайбрежния път, за да видим новите навигационни знаци при Божурец и Тузлата, поставени през 1970 г. Те се издигат съответно на 158 и 200,8 м надморска височина и са от същия тип, както на нос Крапец, но засега не са светещи. Брегът наоколо е много живописен. По него все още личат следите от „възстановяването" на древната българска столица Фанагория. Докато снимаха филма „Хан Аспарух", тя беше пресъздадена на това място.


ЛИТЕРАТУРА

1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19091910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19101911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.