• Милан Асадуров

Космическите катаклизми


През 1950 г. една книга разбуни научния свят. Само няколко дни след публикуването си «Светове в сблъсък» на доктор Имануел Великовски раздели с гръм и трясък учените на Запад на два лагера - катастрофисти и антивеликовисти. Само техните колеги от Източния блок, свилите се в черупката си под хипнотичното въздействие на стария Хогбен, не обелиха и дума. Пък и от правене на водородни бомби и величаене на култа към личността на своя водач нямаха време за друго.

  • Преживяло ли е човечеството космически катаклизми в историческите времена?

  • Основават ли се митовете и легендите на древните народи на реални събития?

  • Дали пътят на човечеството многократно не е променян от глобални космически катастрофи?

Това бяха само част от въпросите, които си задаваше всеки, способен да мисли със собствената си глава. Независимо дали бяха привърженици или противници на Великовски, западните археолози, геолози, антрополози и астрофизици се захванаха да търсят или опровергават доказателствата за космическите катаклизми, сполетели Земята. И ето че повече от половин век след научния земетръс, предизвикан от «Светове в сблъсък», благодарение на подмолните усилия на стария Хогбен пластовете още не са наместени.

Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч смятат, че в хронологичен ред 10-те най-вероятни последствия от космическите катастрофи, засегнали Земята и нейните околности, са:


1. Астероидният пояс в Слънчевата система 2. Възникването на живота на Земята 3. Марианската падина 4. Изчезването на динозаврите 5. Кораловите рифове северно от Полярния кръг 6. Изпепеляването на Содом и Гомор 7. Потъването на Атлантида 8. Всемирният потоп 9. Тунгуският метеорит 10. Бермудският триъгълник

(При това напълно съзнателно съм извадил от класацията съдбата на драконите, за да не ме обвинят в пристрастност!)


Житието на Имануил Великовски 1895: Роден е на 10 юни във Витебск, Русия 1913: Завършва с отличие медицина в Москва; посещава Палестина, учи в Монпелие и Единбург 1921: Получава медицинска степен в Московския университет 1922: Жени се в Берлин за цигуларката Крамер, редактира заедно с Айнщайн списание «Скрипта Университатис» 1924-39: Практикува в Палестина психоанализа 1939: Преселва се в САЩ и разработва хипотезата, че фараон Ехнатон е легендарният Едип 1950: Публикува «Светове в сблъсък» 1952: Издава «Векове на хаос» и по-късно го преработва в два тома: «Рамзес II и неговото време» и «Морските народи» 1955: Излиза от печат «Земният катаклизъм» 1966: Най-сетне публикува и първата си любов - книгата «Едип и Ехнатон» 1976: Умира шумно величан и яростно отричан


Д-р Великовски и световете в сблъсък

Поне дузина издателства вече са отхвърлили «скандалния» ръкопис на Великовски, когато «Макмилан» се престрашава да го обяви в каталога си за 1950 г. Уви! Издателството е подложено на невиждан натиск от академичните и университетските среди - основните автори и купувачи на научна литература! - и се принуждава да го прехвърли в «Дабълдей», за да не понесе «ужасни загуби». И «Дабълдей» прави удар, защото «Светове в сблъсък» тутакси става бестселър.

Какво толкова вбесява някои учени и докарва до луд възторг непредубедените читатели? Докато чете Стария завет и други древни еврейски текстове и египетски папироси, Великовски стига до идеята, че в исторически времена планетата Венера се откъсва от газовия гигант Юпитер във вид на капка (по космическите мащаби, разбира се!) и започва да обикаля досущ като комета около Слънцето по силно елиптична орбита. И в своя път преди около 3500 години Венера се приближава до Земята точно по времето, когато древните евреи напускат Египет.

Ефектът от навлизането на Земята в опашката на «кометата» Венера е катастрофален. Земята потъва в мрак. Цели биологични видове погиват, пометени от калта, скалите и морската вода, заляла сушата. В Египет избухват епидемии. Войската на фараона се дави в Червено море от приливния ефект.

Постепенно катаклизмът отминава и Венера не се приближава до Земята в продължение на 52 години. После, по времето на Исус Навин, идва вторият удар. Този път земната ос се накланя, слънцето сякаш спира да се движи и настъпва всеобщо опустошение.

След няколко столетия Венера смущава планетата Марс и променя орбитата й. Първото приближаване на Марс към Земята предизвиква ужасни земетресения. По него време половината от планината, западно от Ерусалим, се откъсва и се срутва. Към небето се устремява огнен стълб. Сградите се рушат и много хора погиват.

Марс се приближава още два пъти до Земята - в 721 и 687 г. пр. Хр. Тогава разрушенията сякаш са по-малко, но при втората злополучна среща 185 хиляди войници на Сенахирим, разположени на бивак край Ерусалим, по удивителен начин са изгорени живи, а земната ос се накланя с 10 градуса. Оттогава Марс спечелва мрачната си слава на планета на войната. По-късно двете планети най-сетне се кротват и се установяват на близки до днешните си орбити около Слънцето.

По-голямата част от данните, използвани от Великовски в подкрепа на хипотезата му, са почерпени от древни писмени източници, грижовно цитирани в бележки под линия. Този факт особено вбесява консервативните академични среди. Класическият пример за насмешка е, че Великовски се позовава дори на слухове, макар да произлизат от мастити автори: «В откъс от съчиненията на Плиний, който не се е запазил, се споменавало нещо за комети, родени от планети»?! Платон пък не бил създал легендата на Атлантида, а просто я възкресил, след като загадъчният континент потънал при първото пагубно приближаване на Венера към Земята.


Класификация на космическите обекти, които пресичат орбитата на Земята (според специалистите от англо-австралийската обсерватория Дънкан) Около 2000 космически обекта с диаметър 1 км Около 10 000 обекта с диаметър 500 м Около 300 000 обекта с диаметър 100 м Около 150 млн. обекта с диаметър 10 м

Евентуален сблъсък на Земята с космически обект с диаметър около 1 км ще предизвика глобална катастрофа, при която ще бъде изтрито от лицето на планетата една четвърт от човечеството. Дали това събитие вече се е случвало? Сигурно е само, че на 10 август 1972 г. Земята се размина «на косъм» с огромен болид и поне това поколение имаше късмет.

Днес привържениците на Великовски продължават да се множат. А любопитно е, че повечето от отявлените му критици никога не са чели книгите му! Те по принцип са против нахлуването на някакъв си медик, специалист по психоанализа, в дебрите на астрофизиката, геологията и генезиса на вселената.


Из дневника на Хък Хогбен:

17 декември 1950 г. Днес се запознах с д-р Великовски. Много приятен човек - широко скроена славянска душа, надарена с пъргав еврейски ум. Дълго си говорихме. Намекнах му за многобройните опити на баща ми (без да го споменавам по име, разбира се!) да унищожи Земята и във вид на хипотеза, върху която отдавна работя, му изложих пъкления механизъм на Хогбеновия замисъл, който е много близък до неговата теория, макар че не венера и Марс са главните изпълнители. Всъщност баща ми няколко пъти се проваля само защото си поставя задачата с помощта на космически катаклизми да унищожи животинския свят на Земята без да засегне скъпоценните от негова гледна точка растения. Все пак трябва да призная, че веднъж почти успява, когато затрива динозаврите.


И драконите, бих добавил аз. Хък, както обикновено, е лаконичен и с присъщата му надменност пренебрегва драконите*. А що се отнася до зловещия хогбенов замисъл, той сравнително добре е описан във «Втората библиотека» или небезизвестната «Следваща книга от Истории за Нищото», посветена на моите приключения в Плодовитата пустота. С две думи бащата на Хък никога не е харесвал животните на Земята и винаги е гледал на тях просто като на източници на тор за скъпоценните му растения, които съхраняват идеалите на Нищото. Който е чел «Втората библиотека» ще разбере какво искам да кажа, а който не е чел, да я прочете.

* Навярно сте забелязали манията на Трифончо да изкарва драконите потомци и духовни наследници(!) на динозаврите. Колко пъти му обяснявах, че тях ги дели пропаст от поне сто милиона години, но за него това е малко повече от една секунда и може да се пренебрегне като статистическа грешка. Коментар на Хък Хогбен


Тунгуският метеорит

В ранните часове на 30 юни 1908 г. на височина 7600 м над Сибир (сякаш целейки се в 13-годишния Имануил Великовски) се взривява космически обект. Въздушната вълна от експлозията обикаля цялата планета, а породеният земетръс е засечен чак в Йена, Германия. Иркутската обсерватория (на 900 км от епицентъра) регистрира смущения в геомагнитното поле на Земята. Облаците прах не могат да се разсеят в продължение на много часове. Днес специалистите оценяват взрива на 40 мегатона тротилов еквивалент, т.е. колкото водородна бомба.

Засегната област има формата на пеперуда с площ 2150 кв. км. Дърветата са повалени радиално и на снимките, направени от експедицията на Леонид Кулик през 1938 г., корените им още сочат към центъра на взрива. В самия епицентър обаче се мъдри мъртва гора. Дърветата са обгорени, с изпочупени клони и обелена кора, но... прави. Няколко дни след катастрофата от Сибир до Атлантика хората се дивят на бели нощи, достатъчно светли, за да четат вестник. Появяват се сребристи облаци, светли кръгове около слънцето, променя се цветът на небето, а в атмосферата зейва огромна озонова дупка.

Така изглежда, възстановена в детайли, картината на Тунгуската катастрофа след стогодишните изследвания на учените. А ето разказа на В. Симеонов - местен жител, който имал щастието или нещастието да бъде очевидец на катастрофата само на стотина километра от нейния епицентър:

«Внезапно над гората се издигна огромен пламък и стана толкова горещо, че ризата ми едва не се запали. Сетне пламъкът изчезна, но земята се разтресе. Нещо ме захвърли на два метра от входа и загубих съзнание. Свестих се от грохота и гледам къщурките наоколо се тресат като в треска, стъклата се пукат, рамките на прозорците се трошат, а голямо парче земя между къщите се е изметнало...»


Нека сега да сравним този простодушен разказ със знаменития текст от Първа книга Мойсеева на Стария завет, в който се описва как Господ наказва за неправедния им живот жителите на библейските градове Содом и Гомор:

«Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни. А Лотовата жена погледна назад и се превърна в солен стълб. Сутринта рано стана Авраам и отиде на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа; и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.» (Битие 19:24-28)


Какъв ли вид е имало божието наказание на Содом - комета, болид, прост метеорит, кораб на извънземни, късче антиматерия, микроскопична черна дупка или нещо друго от злокобния арсенал на стария Хогбен? Дневникът на сина му мълчи по този въпрос. Но в него намерих друга любопитна бележка.


Из дневника на Хък Хогбен:

7 ноември 1975 г. С Артър Кларк пресметнахме, че ако космическият пришълец от 30 юни 1908 г., дето се вряза в атмосферата над река Тунгуска над точката с координати 620 с.ш. и 1010 и.д., беше се забавил със пет часа, огънят и жупелът щяха да се изсипят над Санкт Петербург. Тогава едва ли щеше да избухне любимата на баща ми Велика октомврийска социалистическа революция, но пък щяха да загинат поне 500 хил. невинни души и прекрасното творение на Петър I щеше да бъде заличено от лицето на Земята. За 58 години комунизмът затри сто пъти повече хора, но поне ни остави красивия град на Нева.*

* Още един красноречив пример как драконът Трифон цитира преднамерено извадки от дневника ми, като ги лишава от контекста. На този ден по традиция аз се напивам от мъка и пиша какви ли не глупости. Разбира се, никой град на Земята не е по-ценен от живота на 50 милиона човека. Пропилях целия ХХ в. да се боря с всевъзможните тоталитарни извращения на баща ми и толкова се уморих, че когато фашизмът и комунизмът най-сетне се сгромолясаха, успях да натиря баща ми от Земята и хукнах подире му, за да не стори пак някоя пакост. В «Няма хък-мък или Първа книга от Историите за Нищото» подробно са описани последните години от този кошмарен семеен сблъсък и аз винаги съм предпочитал тази книга пред «Втората библиотека» - любимото четиво на дракона. Коментар на Хък Хогбен



Related Posts

See All

Вмъкнат от редакторите в осмото и всички следващи издания на «Мистерии» по изричното настояване на Хък Хогбен. Бел. на ред. Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова об

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написа