• Милан Асадуров

Неси и нейните посестрими

Updated: Aug 16


С избиването на неандерталците вегетарианците за дълго са изтрити от лицето на Земята и преди десетина хиляди години първата човешка цивилизация създават потомците на месоядните кроманьонци. А можете ли да си представите цивилизация, да речем, на пет милиона години? Никой човек не може! А през мезозойската ера моите прародители – динозаврите – господстват на Земята поне 50 млн. години. И после старият Хогбен ги изхвърля от еволюционния процес! Десетки са теориите как го е направил, като започнете от сблъсъка на Земята с друго небесно тяло, довел до рязка промяна на климата, и стигнете до прекалено голямото им тегло в резултат на непрекъснатото преяждане. (Защо аз не преяждам, колкото и да се тъпча?)*


* Защото по-ненаситен от човешкото око е само търбухът на холорафните дракони. Коментар на Хък Хогбен.


Едно е сигурно обаче. Вместо драконите трона на динозаврите незаслужено наследяват далеч по-скромните бозайници. И днес на Земята царува най-висшият им представител – глупавият човек! И понеже хората още не са изсърбали попарата на стария Хогбен, доста преди Спилбърг да създаде Джурасик паркна мнозина от тях им се искаше някое величествено чудовище да прескочи през тези 70-100 млн. години и да им дойде на гости. Най-интересното обаче е, че това вече се е случвало. Доскоро някои «учени» глави твърдяха, че праисторическите двойнодишащи риби от семейство Coelacanthidae са изчезнали преди 70 милиона години заедно с плезиозаврите, но през 30-те години на ХХ в. край Южна Африка беше уловен един жив и здрав екземпляр. Акулите пък се появяват още през девона заедно със стегоцефалите (цели стотина милиона години преди динозаврите!) и оцеляват до ден днешен само защото рядко се мотат пред очите на стария Хогбен А останалите?

Ето първата десятка на оцелелите до наши дни най-страховити реликтови чудовища според класацията на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч:

1. Подразредът «древни акули» 2. Двойнодишащите риби от семейство Coelacanthidae 3. Холографните дракони 4. Неси и нейните посестрими 5. Общинските чиновници (не всички) 6. Данъчните инспектори (повечето) 7. Партийните ръководства без електорат 8. Адолф Хитлер 9. Компютърните чудовища от Джурасик парк 10. Химическите заводи в Третия свят

И тъй като повечето видове са до болка познати и изобщо не са мистериозни, а пък за себе си не ми е удобно да говоря, сега ще стане дума за езерните чудовища.

Неси

Една снимка, направена в 1934 г. от никому неизвестния лондонски хирург д-р Робърт Уилсън, ама публикувана в Таймс, събуди духовете на езерните чудовища през ХХ в. и роди феномена Неси. Спомням си, че дори в чуждестранните емисии на Радио Москва съобщиха за нея. И от тогава всяка година хиляди туристи, въоръжени с фотоапарати, посещават шотландското езеро Лох Нес с надеждата поне да зърнат легендарното чудовище. Веднъж, преди още да се докопам до дневника на Хък, дори си помислих: ако се окаже, че е мит, то Неси поне може да се гордее, че е най-сниманото несъществуващо чудовище на Земята!

Всъщност първи споменава за чудатия звяр в Лох Нес още в 565 г. един свят човек - монахът Сейнт Кълъмба. И от тогава езерото, проточило се на 70 кв. км, упорито пази тайната си. Може би, защото е дълбоко на места до 290 метра и доста мътно. Ехографските проучвания през 70-те години показаха, че там има един или няколко големи подвижни обекта, които не са рибни пасажи, а на една подводна снимка като че ли се вижда перка.


Из дневника на Хък Хогбен:

13 май 1974 г. Днес прочетох в Таймс, че лохнеското чудовище било плезиозавър. Авторът трябва да е кръгъл идиот! Та нали, за да надживеят събратята си със 70 милиона години, в езерото, което се е освободило от ледовете само преди 10 хиляди години, трябва да са се заселили поне двайсетина екземпляра, привикнали към сладката вода и сдобили се с... хриле, за да дишат под водата.


Защо не! – ще кажа аз. – Особено ако си имаш работа с някоя издънка от творенията на стария Хогбен! Ала загадката се изясни един ден, когато с Хък търсехме подходящ екземпляр за белгийската рецепта Змиорка със зелени подправки и той рече да прескочим до Лох Нес. Оказа се, че голяма популация от змиорки отдавна обитава това езеро и онези от тях, които не мигрират за размножаване в Саргасово море, наистина са достигнали гигантски размери. А хората не ги виждат често, защото змиорките не дишат въздух и обичат тъмнината.

За да добиете представа колко едра може да стане една змиорка, ще ви припомня, че на 31 януари 1930 г. екипажът на датския океанографски кораб «Дана» улови лавра на змиорка с дължина 178 см! Зоолозите добре знаят, че обикновено възрастните екземпляри стават десет пъти по-големи от лаврите и от находката на датчаните би трябвало да се пръкне поне 17-метрово чудовище, което може да задоволи нуждата от деликатесно месо на средно голям ресторант за един месец или на някой холографен дракон за един-два дни!


Из дневника на Хък Хогбен:

13 май 1996 г. Днес пробутах в Интернет още една фалшива снимка на Неси


Огопого

Езерото Оканаган в канадската провинция Британска Колумбия доста напомня на шотландския си събрат Лох Нес. И двете езера са тесни и дълги, и се намират на почти една и съща географска ширина (50-570 с.ш.). Местните индианци от край време наричат чудовището от Оканаган Чиноок (Големият звяр от езерото) или Нхахатик (Змията от езерото). Те са уверени, че обиталищата му са край Острова на гърмящата змия, където през XIX в. често намирали на брега полуоглозгани животни. Векове наред всеки местен индианец, който пресичал езерото с лодка, задължително вземал със себе си малки животни и, щом зърнел Нхахатик, ги хвърлял във водата, за да го умилостиви.

Легендата за страшилището от Острова на гърмящата змия за първи път се появява в местната преса през 1872 г. Истинската истерията обаче започва през 1914 г., когато местните жители намират на острова полуразложения труп на непознат морски бозайник с широка опашка и плавници, дълъг към два метра и тежък около 200 кг. За съжаление обаче останките не са изследвани от специалисти.


Из дневника на Хък Хогбен:

3 септември 1914 г. Тръгвам за Канада. Днес научих, че моят стар приятел Нхахатик IX се е поминал. Онези идиоти от Оканаган сигурно ще започнат да му правят разни вивисекции. Ще открадна трупа и ще го погреба, както се полага. А навярно ще се наложи да се погрижа и за потомците му.


И след кратка пауза на 16 септември 1926 г. поне стотина души едновременно пак съзират чудовището от един плаж! Сензацията е толкова голяма, че Хък с лекота подтиква местните зевзеци да съчинят песничка, сравнявайки чудатия звяр с популярния герой от британския мюзикъл (познат и от филма Лимонаденият Джо). И така възниква прякорът на страшилището от Оканаган – Огопого. По този повод издателят на вестник Ванкувър Сън Рой Браун пише: «Твърде много уважавани люде са видели чудовището, та да отхвърляме с лека ръка този факт като несериозен.»

На 2 юли 1947 г. по време на лятната отпуска на Хък в Канада цяла група лодкари отново се любуват на Огопого със страхопочитание. А на 17 юли 1959 г. чудовището плува повече от три минути на около 80 метра след моторната лодка на семействата Милър и Мартън. За да замаже положението, тогава Хък лично разпитва г-жа Милър – най-приказливата от очевидците. През лятото на 1989 г. обаче, докато Ърни Гиру кротко си седи в закотвената лодка край една плитчина, чудовищетото буквално цъфва пред очите му от спокойните води на езерото и направо му изкарва акъла.

Огопого най-често е описвано като същество със змиевидно тяло, достигащо до 6-7 м , дебело 30-60 см, и с топчеста глава на кон или козел. Г-жа Кларк, която буквално се сблъсква с чудовището, докато плува около сала си в 1974 г., твърди, че то има поне двуметрова гърбица, а зад нея тя съзира под водата широка, хоризонтална, раздвоена опашка. Хък все не намира време да ме запознае с Огопого, но аз разговарях по Skype с криптозоолога Рой Макал и той е убеден, че става дума за малка популация реликтови китове Basilosaurus cetoides, хранещи се с риба в езерото Оканаган.

Манипого

Подобно на Огопого, канадците, живеещи около езерото Манитоба, са кръстили своето чудовище Манипого. То е заснето за първи път в 1908 г. и очевидците разказват, че има плоска глава, тъмна кожа и три гърбици. Според Хък обаче гърбиците на Манипого са седем и навярно затова някои късметлии твърдят, че са видели двойка чудовища заедно с малкото им.

Чамп

Канадското езеро Чамплайн е почти близнак на Лох Нес и Оканаган. Тамошното чудовище за първи път е забелязано от откривателя на водоема Самюъл Чамплайн в 1609 г. През лятото на 1883 г. шерифът Нейтън Муни го съзира да стърчи на метър и половина над водата само на петдесетина метра от лодката му. Оттогава местното население е обхванато от луда страст да открие Чамп. Само през ХХ в. чудовището е наблюдавано цели 240 пъти и криптозоолозите официално признават поне 130 сведения за достоверни. Кампанията по издирването на Чамп е по-добре организирана дори от усилията на шотландците да прикрият истината за Неси, за да не пострада туристическият им бизнес.


Из дневника на Хък Хогбен:

9 май 1971 г. Чамп ми се оплака, че канадците постоянно го преследват с ехолоти и подводни апарати с дистанционно управление. Помоли ме да направя нещо, но истерията край езерото Чаплайн е невероятна. Горкият Чамп...


Сигурен съм, че ако някой ден загадката на езерните чудовища бъде разкрита, това ще стане в езерото Чаплайн. А дотогава трябва да се задоволим с описанието на Хък, според което Чамп е десетметров гигант с гърбаво тяло, дълга крива шия и змийска глава.

Беси

Езерото Ери на границата между САЩ и Канада, е свърталище на друго чудовище, познато под името Беси от Южния залив (по аналогия с Неси). През последните 40 години на ХХ в. то е наблюдавано поне дванадесети пъти, като само през септември 1990 г. местните рибари на три пъти се натъкват на него. Очевидци го описват като 15-метров звяр със змийска глава и диаметър на издълженото туловище поне 60 см. Беси плува с вълнообразни движения и, когато е близо до повърхността, ясно се виждат от три до пет гърбици. Хък обаче твърди, че това са глупости, защото никое езерно чудовище от семейството на Беси не е имало по-малко от девет гърбици.


Из дневника на Хък Хогбен:

13 юли 1983 г. След Чамп подгониха и Беси. Тя ми се оплака, че някой си Джон Шафнър, редактор на Отава Каунти Бийкън открил безплатна «гореща» телефонна линия, на която всеки луд може да се обади и гордо да съобщи, че лично е нарушил спокойствието на клетата Беси. Идва ми направо да му подпаля редакцията! Дали да не пусна мухата на някой шантав активист от Американското дружество за защита на животните...


Науелито

Най-изявената отличителна черта на така нареченото патагонско чудовище е, че описанията на очевидците сериозно се разминават. Оптимистите твърдят, че са видели 50-метрова змия с плавници, а песимистите - петметров... лебед със змийска глава. Първите писмени сведения за Науелито датират от 1897 г. и според Хък всяка година подозрително зачестяват през март, когато в Патагония започва туристическият сезон. Тогава на пазаря се появяват фланелки и плакати с причудливи рисунки на най-различни чудовища, но с един и същ надпис: Науелито.


Из дневника на Хък Хогбен:

22 март 1952 г. Отбих се в Патагония да проверя слуховете, че Науелито пак се е появил. Вятър работа. Когато бизнесът не върви, какво ли не си измислят хората. Моят приятел си отиде от този свят преди половин век без да остави потомство.


Стуршоюет

Един ден, когато риболовният инспектор Рагнар Бюркс е на проверка в езерото Стуршон в Северна Швеция, спокойните води край него внезапно се разпенват от удара на огромна опашка. Щом шестметровото чудовище започва да бута лодката му, Бюркс го цапардосва с греблото. Разяреният Стуршоюет обаче перва тежкия съд с опашката си и го отхвърля на два метра над водата*. От него ден Рагнар вече вярва в 350-годишната легенда за чудовището от езерото Стуршон.


* Имал е голям късмет. Навярно Стур е бил сит, защото съм го виждал да излапва по трима натрапници едновременно. Дори и аз гледам да стоя надалеч, когато Стур е гладен. Дали пък да не ги събера някой ден с дракона. Коментар на Хък Хогбен.

Морските братовчеди на Неси

През 1848 г. моряците от кораба Дедал срещат в Атлантическия океан гигантска рептилия от рода на езерните чудовища, която плава с 15 възла край тях и лесно ги задминава. Деветметровото чудовище от залива Чесапик пък е известно под името Чеси. В 1982 г. то е заснето с видеокамера да плава с 6-7 възла.

Най-забележителната снимка обаче е на френския фотограф Робер Серек. Уникалният кадър е заснет на на 12 декември 1964 г. в Куинсланд, Австралия, където този невероятен късметлия отива на ваканция с цялото си семейство.

Влечугото е дълго 20-25 метра, има змиевидна глава и голяма рана на туловището си. Изглежда заради нея то е изплувало на дълбочина едва два метра.


Из дневника на Хък Хогбен:

13 декември 1964 г. Заминавам за Австралия. Големият Бил явно пак се е сдърпал с някой гигантски октопод и трябва да е сериозно наранен, за да изплува на повърхността. Колко пъти съм го увещавал да стои мирен. Толкова ли не могат да си разделят дълбините на океана?!


Жалко, че не намерих нищо в дневника на Хък за интелигентното калифорнийско Теси и японския му събрат Иси, за бронтозавъра Мокеле мбембе от Заир и загадъчната полуриба-полукон Мамламбо от Южна Африка. А криптозоолозите смятат, че поне 250 езера по света са населени със странни същества. Има ги дори в такива напреднали страни като Италия, Дания, Норвегия, Финландия, Уелс, Ирландия, та дори в Русия и Турция. Един ден, когато Хък случайно беше в добро настроение, ми разказа, че повечето езерни чудовища са сътворени от баща му, докато го учел как да създава живи души според рода им, добитък и гадини и земни зверове според рода им. Всъщност обаче старият Хогбен задоволявал гастрономическите си капризи, защото каквото и да сътворявал Хък, баща му го изяждал. Тогава Хък Хогбен се научил да създава холографни чудовища.*


* Истината е, че създадох само едно холографно чудовище, но като видях какъв изрод се пръкна, меракът ми да ставам демиург се изпари яко дим. Коментар на Хък Хогбен.



Related Posts

See All

Вмъкнат от редакторите в осмото и всички следващи издания на «Мистерии» по изричното настояване на Хък Хогбен. Бел. на ред. Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова об

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написа