• Милан Асадуров

Полтъргайстите

Updated: Aug 16



Изобщо и англичаните са странен народ. Едно от нещата, които така и не се побира в главите ми е тъй нареченият английски хумор. Не знам вие как реагирате, но когато аз гледам телевизионните им комедии, се смея поне тринайсет пъти по-рядко, отколкото звучи монтираният от режисьора предварително записан смях. Другата чудатост на англичаните е тяхното лековато и безгрижно отношение към призраците. Аз, лично, досега не съм срещал англичанин, който да се бои от призраци.


Те са с нас от памтивека

Макар скептиците да се инатят, от край време човечеството съжителства на Земята с призраци. Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч традиционно класифицират призраците в три вида: духове, привидения и полтъргайсти. За разлика от кръвожадните върколаци и вампири например, духовете и привиденията не са материални. Те имат облик на хора или митологични същества, живели на Земята преди милиони години редом с драконите. Лишени от физически досег с днешния свят, духовете и привиденията по-скоро са безучастни пратеници от отвъдното.

Полтъргайстите обаче са друго нещо! Тя явно са материални, но подобно на холографните дракони съществуват под формата на енергийни полета и съвсем не са безучастни към заобикалящия ни свят. Напротив! Някои от тях са толкова палави, че могат направо да побъркат човек. Не напразно името им на немски означава шумните призраци.

Според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч полтъргайстите основно биват два вида - пакостливи и предупреждаващи за предстояща беда, като и двата съществуват в десет (рядко срещащи се в чист вид!) разновидности:

  1. Вдигащи необичаен шум

  2. Хвърлящи камъни и монети

  3. Палещи огън

  4. Усилващи звука на музикалните уредби

  5. Нашепващи

  6. Преместващи всякакви предмети

  7. Разливащи съдовете

  8. Палещи и гасящи лампите

  9. Отключващи и заключващи вратите

  10. Драскащи по стените и къртещи мазилка

Йоркширският немирник

Мнозина погрешно смятат, че английските полтъргайсти най-често се появяват в гробищата. През есента на 1990 г. Майк, приятел на британския ловец на призраци Колин Дейвис, развълнуван му се обадил по телефона: «Кол, идвай бързо. В един магазин за мебели в Йоркшир има полтъргайст! Днес балдъзата ми ходи там с мъжа си да купуват ново легло и от тавана са я замеряли с монети.»

И на 10 ноември Колин Дейвис пристигнал с бойния си комплект видеокамери. Собственикът Дон (разбира се, използвам псевдоним, за да не му пострада бизнесът на човечеца) веднага си признал, че от три месеца непрекъснато събира монети, кламери и телбодове и много пъти лично е замерян с тях. Нещо повече. Събраните предмети периодично изчезват, за да се появят отново под формата на... дъжд от тавана. И най-странното е, че когато паднат на пода, дребните предмети вдигат силен шум, сякаш се приземяват върху ламаринен покрив - досущ като че ли някакъв дяволски оркестър свири «туш», за да отбележи поредното попадение.

Според Дон този тормоз започнал от момента, когато за първи път довел в магазина деветгодишния си син. Него ден той доставил нова спалня, която струвала 645 лири. За да не се разкарва напразно по етажите, Дон свалил табелката с цена 954 лири на най-скъпата и рядко продавана мебел в магазина - водното легло, завъртял девятката на шестица и разместил другите две пластмасови цифри, така че табелката вече да показва цена 645 лири, и я поставил на новата спалня. След минута, когато отново минал покрай нея, той изумен видял, че табелката отново показва 954 лири. Най-интересното е, че никой не би могъл да размени табелките, защото водното легло и табелката с цена 954 лири били единствените в магазина. А и Дон бил сам на етажа. В това време помощничката му Сюзи (пак е псевдоним) се грижела за сина му три етажа по-надолу.

Колин се споразумял с нещастния търговец на спални, дивани и канапета да проведе дискретно разследването си и започнал да оглежда обстановката. Магазинът за мебели разполагал с 25 открити зали, разположени в кръг на четири етажа. Ако човек застанел в средата на първия етаж, на практика имал обзор към целия магазин. В мига, когато в него влязъл един клиент, Колин виждал добре Дон и Сюзи в техните офиси. Други хора в магазина нямало. И въпреки това, щом клиентът се приближил до него, между тях ей така, отникъде, тупнал един маркер. Клиентът набързо си тръгнал, тримата затворили магазина, претърсили го и накрая се наредили в засада на първия етаж. И макар да се взирали като побъркани, от тавана или по-скоро от небитието завалял дъжд от монети и кламери. След десетина минути някой изгасил осветлението на един от етажите, макар че в този момент и тримата се виждали един друг какво правят. Когато най-сетне Колин подредил видеокамерите си и ги включил, всички странни събития изведнъж секнали. Полтъргайстът от магазина за мебели явно не бил толкова любезен като колегата си от една къща в Бристъл, Кънектикът, който позволи през 1975 г. на един американски ловец на духове да го снима.

Докато напразно чакали камерите да уловят някоя от поразиите на полтъргайста, Сюзи разказала на Колин, как той обичал да си играе с нея. Тя оставяла ключа от магазина на бюрото си, излизала от офиса с думите: «Не можеш да го вземеш!» и тръгвала нагоре по стълбите. Още на първия етаж ключът се изсипвал от тавана в краката й, а понякога я чуквал по главата. Когато след три часа дебнене касетите на Колин свършили и той изключил камерите, този път въпросният ключ едва не халосал него по главата!

На следващия ден сякаш в знак на протест срещу камерите на Колин полтъргайстът започнал да прекъсва телефоните на магазина по време на разговор. Дъждът от монети и кламери в работно време и невъзможността да води нормални телефонни разговори извадили от равновесие собственикът на магазина. Чашата преляла, когато Колин имал неблагоразумието да му разкаже за полтъргайста от Енфийлд, който през 1977-79 г. имал навика да пали банкноти от една лира, дори когато са затворени в чекмедже. Дон категорично поискал от Колин да махне камерите и да остави полтъргайста от магазина му на мира. Все пак преди да се появи ловецът на духове той само безобидно замерял клиентите с монети.

След три дни, когато Колин се прибрал в Лондон, по някое време телефонът му звъннал, той вдигнал слушалката и чул: «Добър ден. Аз съм Дон от магазина за мебели. С какво мога да ви услужа?» Станало ясно, че телефоните на двамата звъннали едновременно, без никой от тях да има желание да говори с другия. Тогава Дон помолил Колин повече да не се занимава със случая, защото от три дни дъждът от монети и кламери в магазина секнал. Наистина в тоалетната на магазина взели да се появяват странни надписи, но това вече не пречело на бизнеса, пък и последният гласял: «Тръгвам си».


Шумните призраци

Разбира се, историята с Йоркширския немирник не е уникална. Най-обемистата книга за полтъргайстите, на която съм попадал, е едноименният фундаментален труд на англичанина (!) Майкъл Гос. На цели 352 страници той описва над хиляда случая от всички краища на света. Балканският полуостров обаче, където е родината на Хък, е сравнително слабо представен. Все пак Югославия измива очите на хората от този размирен регион с факта, че сръбската преса съобщава за полтъргайст още в 1885 г. Румънката Елеонора Цугун пък се гордее с драскотините и следите от ухапвания, които постоянно се появяват по тялото й, дори когато е под най-строго наблюдение. Българският полтъргайст Кики, който се прочу през 90-те години на ХХ в., обаче не е удостоен с честта да бъде включен в нея. Ала и без него в книгата има достатъчно любопитни случаи.

Най-много място е отредено на полтъргайста от Розенхайм, който преди време направо побърка служителите в една адвокатска кантора в Германия. Неговите хобита бяха няколко: да блокира телефонната централа и компютърната мрежа, да клати полилеите и да кара електрическите крушки да избухват, да вади чекмеджетата от бюрата и да преобръща луминесцентните тръби в гнездата им. Върхът на нахалството му бе, когато за 15 минути 46 пъти набра телефонния номер на службата за точно време, макар в офиса да имаше два часовника.

В Бирмингам пък няколко месеца по улица Торнтън Роуд летяха камъни, които чупеха прозорците и полицията изразходва над 3000 човекочаса в безплодно разследване. А в един девически пансион в Йоркшир полтъргайст гасеше лампите, чупеше чаши, мърдаше учебниците, дърпаше завивките на ученичките и ги гонеше по стълбите. От него успяха да се отърват едва когато специално поканеният пастор изпълни една от най-тържествените церемонии на Англиканската църква - екзорсизъм, т.е. прогонване на злите духове.

Между другото тези пакостници не прощават и на служителите на светата църква. Един епископ в Занзибар съобщи за полтъргайст, който пред очите му ронел парчета глина от стената на колибата на негов мирянин и я разхвърлял по пода. Макар йоркширските полтъргайсти да са известни като най-големите пакостници, семейство Нюманс от Шефилд е готово да целува и краката на своя немирник, който няколко месеца преди това им вгорчаваше живота. При една от лудориите си той събуди всички точно когато къщата им гореше и цялото семейство успя да се спаси.

За разлика от английското великодушие към полтъргайстите в САЩ тях ги преследват като избягали роби. Да си ревностен професионален ловец на духове, въоръжен с най-модерна снимачна техника, е американски национален спорт, на който може да съперничи само търчането по дирите на бигфут. Именно в САЩ обаче се роди и най-любопитната теория за естеството на това явление.


Да промениш света със силата на мисълта

Случвало ли ви се е някой ден да се чувствате щастлив и с каквото и да се захванете да се получава както трябва? По-често обаче ви наляга мрачно настроение и тогава нищо не върви, нали? Професорът от Принстънският университет Робърт Джан и психолога Бренда Дън смятат, че хората могат да влияят с мислите и чувствата си на заобикалящия ги материален свят. Тяхната теория най-неочаквано бе подкрепена от група изследователи от Торонто. Те решили да си измислят полтъргайст и после със силата на мисълта си да го накарат да се появи. Нарекли го Филип и в продължение на две седмици се мъчили да го «родят» с какви ли не психотехники, но нищо не се случило. Накрая се отказали, махнали с ръка, отърсили се от напрежението и запели песни. И тогава чудото се случило! Филип се появил и разказал легендата, която му измислили. Ха сега де!



Related Posts

See All

Вмъкнат от редакторите в осмото и всички следващи издания на «Мистерии» по изричното настояване на Хък Хогбен. Бел. на ред. Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова об

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написа