Послеслов на дракона

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написано в този дневник, като сведения, размисли и оценки на очевидец и деен участник в събитията! Първите догатки и съмнения относно достоверността на записките възникнаха в главите ми един ден, когато неочаквано открих, че цели пасажи от дневника на Хък са цитирани (без позоваване на източника?!) в телевизионната поредица «Загадъчния свят на Артър Кларк» и няколкото книги, написани въз основа на нея. Вярно е, че Хък и Артър са приятели, но още по-вярно е, че Артър Кларк пише фантастика, нали?... Въпросът е кой от кого е приписвал? Ако се окаже, че Хък е приписвал от Артър, ще трябва да преработя книгата си и да изхвърля всички цитати от дневника на Хък.*

* Драконът никога няма да преработи книгата си, защото обемът й ще падне поне с една трета, а, което е по-важно!, хонорарът му ще се смъкне на половина! А ви гарантирам, че това той няма да може да го преживее! Коментар на Хък Хогбен

В същото време обаче, онези твърдения, които можеха да бъдат проверени, като ги съпоставях с други, много по-надеждни(!) от Хък източници, издържаха изпитанието. За същността на някои мистерии (като историите на Снежния човек, на Огопого и на моя приятел – Чудовището от Лох Нес) пък се уверих със собствените си очи. Така че, признавам, съм малко раздвоен.

Най-сериозните ми съмнения са свързани със съдбата на съкровището от Оук Айланд (там явно Хък нещо ни будалка или поне не ни съобщава цялата истина!) и връзката на Хък с Мадарския конник (където той направо омаловажава своето участие и същевременно очевидно се надценява!). Що се отнася до отношенията му с Леонардо да Винчи и графиня Батори, моето скромно мнение е, че Хък се самозаблуждава или, иначе казано, лъже.

В случая с Леонардо той иска да се изкара по-гениален или най-малкото поне точно толкова гениален, колкото е бил великият да Винчи. Ако четете внимателно тази част от дневника му, непременно ще усетите, че той (имам предвид Хък) изобщо не е могъл да преодолее завистта си и дори на две места едва ли не се идентифицира със самия гений.

А с графиня Батори случаят е от ясен, по-ясен. Хък очевидно е бил неин любовник и партньор в кървавите й извращения, а когато полицията се е намесила и ножът е опрял до кокала, той просто е побързал да се дистанцира от нея и за всеки случай е фалшифицирал и дневника си.

А сега ще се спра само на десет неоспорими факта, които кой знае защо никой от специалистите на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч не можа да открие в личния архив на Хък Хогбен:

1. Защо в дневника на Хък никъде не се споменава, че датата на Тунгуската катастрофата странно съвпада с деня, в който Хък и баща му се завръщат от последното си съвместно пътешествие из Вселената?!

2. По каква причина Хък крие от нас, че лично е участвал в експедицията, която откри алуминиевия колан на адмирал Чжоу??!

3. Защо Хък не споменава, че преди семейството на капитан Деспард да наеме знаменитата «Къща на Св. Ана» в Челтнам, той е живял там цели два месеца?

4. Как стана така, че когато Ана-Мария вкара в компютъра счетоводните отчети на Хък за последното хилядолетие, така и не можа да открие ведомостта за продадените «древни» ръкописи?

5. Срещал ли се е Хък Хогбен с Джоузеф Мейър между 5 април 1860 г., когато изважда «съндъка» от Оук Айланд, и 12 юни 1860 г., когато Симонидис открива сред колекцията на Мейър «библейски» текстове?

6. Защо в счетоводните книги на Хък е отбелязано, че нещастният шотландски фермер Тед Ноубъл, на когото черната пума изяжда овцете през 1980 г., дължи много пари на Хък, а дневникът мълчи по този въпрос?

7. С какво може да се обясни фактът, че един от откривателите на Ноевия ковчег вече почти сто години не може да намери време да го покаже на хората?

8. Защо въпреки неограничените си възможности да пресича съветската граница Хък така и не извежда своя приятел Кирлиян отвъд «желязната завеса»?

9. Доколко Хък има пръст в мистификациите на младия Чатъртън и дали той лично (просто от завист!) не се е напъвал да надмине ненадминатия Шекспир и като е видял, че работата не става, не е подхвърлил творбите си на клетото хлапе?

10. Дали по-късно Хък не е успял да пробута някои преработени свои песни на нещастния селски учител Гологанов и затова толкова се репчи за «Веда Словена»?

Обещавам, че някой ден непременно ще намеря отговорите на тези въпроси.