• Милан Асадуров

Св. Анастасия





На 3,5 мили източно от Бургас в морето се издига нисък, скалист остров от вулканичен произход, с твърде бедна растителност - навярно защото е безводен. Археолозите са открили на него римска керамика от първите векове на новата ера, сиреч още тогава той е бил обитаван. В границите на българската държава вероятно бил включен през 812 г. след победата на хан Крум над византийците. През средните векове тук бил изграден манастирът Света Анастасия и островът започнал да носи това име. По време на турското нашествие манастирът бил разграбен, но по-късно отново процъфтял. Той бил подчинен на Цариградската патриаршия и през лятото тук идвали да почиват знатни духовници. След Освобождението манастирът бил закрит, а през кървавата 1923 г. бил превърнат в импровизиран затвор. Островът особено се прочул след бягството на 43-ма политзатворници-комунисти през лятото на 1925 г. В 1941 г. правителството превърнало пустинния остров в концлагер. Във връзка с тези събития през 1945 г. островът получил името Болшевик, а от 1967 г. беше обявен за историческа забележителност.

Най-ранните сведения за фар на острова са от 1614 г., а от стари карти на крайбрежието се вижда, че през 1828 г. тук е имало силен „огън". [1] От 1863 г. върху железен стълб на острова издигали два обикновени фенера, поставени един над друг. [30] В поправеното издание от 1873 г. на картата, съставена от капитан-лейтенант Е. Манганари в 1834 г., тук са отбелязани две постоянни бели светлини една над друга. [31] Фирмата Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane реконструирала съоръжението на два етапа през 1883 г. построила къщичката на фаропазача, а през 1888 г. поставила оптика (петролна лампа) от 7-ма степен, излъчваща постоянна бяла светлина, видима според тогавашните пресмятания на 10 мили. За тази цел били похарчени 8050 златни лева. [30], [12] Тези факти се потвърждават и от описанието на Константин Иречек. Ето какво пише той през 1884 г.: „Единственото населено място е манастирът Св. Анастасий на крайбрежен скалист остров с високи сиви брегове: голяма: дървена сграда на каменна основа с вятърна воденица и отпред към морето нова бяла стражна къщичка и при нея върлина за окачване нощно времена нея фенер." [4, с. 831 ]

През 1911 г. фирмата Barbier Benard & Turenne построява нови фарове на нос Галата и остров Св. Иван, а оптиката Barbier & Fenestre, демонтирана от Св. Иван, е преместена в 1914 г. на остров Св. Анастасия. Там, на северната страна на острова, на 14 м от брега френската фирма изгражда фарова кула, която е съвсем същата на вид като кулите на нос Галата и остров Св. Иван: бяла, кръгла, железобетонна конструкция, висока 12,3 м, с характерното фенерно отделение. За светлинен източник служела двуфитилна петролна лампа, излъчваща бяла постоянна светлина, която е пусната в действие на 13 юни 1914 г. [40] През 1932 г. тя е заменена с фаров апарат Julius Pintsch, работещ на маслен газ. Тогава светлинната характеристика станала бяла проблясваща светлина с периодичност 8 с (проблясък - 2 с, тъмнина - 6 с), каквато е и до днес. Тя се излъчва от точка с координати 42°28' с.ш. и 27°33' и.д. и надморска височина 27,7 м. През 1934 г. на оптиката бил поставен червен сектор по посока на опасния скалист район, наричан Биволите или Малаците.

Фарът бил електрифициран през 1963 г. Днес той е снабден с електронен фаров автомат и с халогенния си източник на светлина е най-мощният фар по Българското Черноморие, но доскоро мощността му била намалена няколко пъти, защото беше прекъснат подводният кабел от брега.

Най-сетне моторницата на бай Матьо пристигна и леля Деспа - жена му, която работи и живее тук с него - ни представи като журналисти. Стамат Гатев ни посрещна малко хладно. Види се, през лятото често го навестяваха хората от нашия занаят. През дългите зимни месеци почти никой не идва на острова, а през лятото на тази шепа земя се струпват стотици хора и започва „ужасът да оцелееш", както казва бай Матьо, цитирайки свободно Жак Вин. (Неговата книга се нарича “Яростта да оцелееш” и стои на видно място в малката библиотека на бай Матьо!). Обаче щом разбра, че аз и Ангел сме морски чада и сме издавали тази книга, веднага се отпусна и взеха да обсъждат с Ангел трасето на новия кабел, който трябваше да се прокара. (В края на лятото той беше възстановен.)

Труден им е тук животът. Непрекъснато трябва да се грижат за запасите си от храна и особено от вода. Бай Иван на Шабла ми разказа, че преди време в навечерието на Нова година едно от децата на бай Матьо дошло на гости на острова и взело, че се разболяло. Въртял той фара, правел знаци, ама кой да го забележи от континента. И почнал бай Матьо да вади от аптечката разни лекарства и да ги дава едно по едно на детето. От всичко по малко му дал. Какви били лекарствата не зная, по детето оживяло.

- Обичам си морето аз - казва бай Матьо. - Нямам ли хоризонтална видимост - не ми е добре. Даже на брега по ме е страх от гладките шосета и от хубавите улици — да не се блъсна или някой да не ме блъсне, отколкото в морето с мъглата и вълните, 3ащото морето е широко. Ама някой път ме удря сачмата. Казвам си: за какво го живея този живот, за мене хляб на брега няма ли? Пролетта става това. Изведнъж ми омръзва. Осемнайсета година караме вече тука...

Не им е леко тук, но не напускат острова. Мило им е всичко. Тук са израснали децата мм. Тук им е хлябът. И тук ще дочакат пенсия

Късно следобед на 9 юни пристигаме от Мичурин (дн. Царево) в Созопол. Отиваме с колата направо на пристанището, където имаме среща с фаропазача на остров Св. Иван Димитър Биберов. Роден в Поморие, моряк и рибар в кръвта, син на фараджия, той е свързан с фаровете от дете. Отначало бил механик на фаровете по Южното Черноморие, после станал фараджия на нос Емине, плавал известно време като корабен механик в търговския флот, работил малко на сушата, но изглежда много не му се усладило, защото, когато преди десет години му предложили да стане фаропазач на Св. Иван, веднага приел. Сега двамата с Ангел се качваме в неговата лодка, за да отидем на острова, където ще преспим. Нашият домакин любезно се съгласява да минем покрай „мигалката" на Созопол, за да може Ангел да направи снимки.


ЛИТЕРАТУРА

1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19091910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19101911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.