Най-големият български черноморски остров се намира на една миля северно от Созопол. Скалист, безводен и с бедна тревиста растителност, той е почти напълно уединен, защото има само малък каменен мол, къде го могат да пристават моторни лодки. Благодарение на това уединение обаче тук са се запазили много следи от историята на фара, издигнат на билото на възвишението.
А историята на фара се оказа много интересна. Събраните сведения бяха доста противоречиви. Наложи се да преодолея заблужденията на някои автори, съпоставяйки фактите, да отхвърля някои като явно погрешни и парченце по парченце почти като реставратор да възстановя поне част от нея. И досега използвах този подход, докато проучвах историята на останалите фарове, но за пръв път се натъквах на толкова многообразни факти.
Най-ранните сведения за фара на Св. Иван ни дава Иван Божков [12], който се позовава на източници от 1906-1907 г. Според него през 1883 г. Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane построява на острова фар, който има оптика от VI степен (според мен петролна лампа с триредов фитил) и излъчва постоянна бяла светлина, видима според тогавашните пресмятания на 15 мили. За изграждането на фара са изразходвани 10 870 златни лева.
Същата година островът е посетен от братята Шкорпил, които пишат: „На Св. Иван (Йоанис), където се намира фанар (маяк), стражарите намериха няколко големи „гробни" керемиди (една от тях имала дължина 0,9 метра и ширина 0,25 метра). Близо до фанара забелязват основи на една голяма сграда; при разкопаването й е бил намерен един голям дялан камък с грубо изображение на лъв и полуизтрити гръцки букви." [32].
През лятото на следващата 1884 г. в Созопол пристига Иречек, който също вижда на острова „нов бял фар". [ 4, с. 823] . Намерих някои източници, според които фарът на остров Св. Иван е построен през 1888 г. Убеден съм, че това е заблуждение, породено навярно от факта, че тогава на фара е монтирана нова оптика Barbier & Fenestre с нажежено чорапче от горящите пари на двойно рафиниран петрол. През 1911 г. на острова е построена днешната бяла кръгла железобетонна кула, висока 9,2 м. Тя е издигната на 14 м от старата кула в точка с координати 42°26' с.ш. и 27°42' и.д., като светлината, излъчвана от 43,6 м надморска височина, е видима на 18 мили. Фаропазачите обаче продължават да живеят в постройките на стария фар. На следващата година фирмата-строител Barbier Benard & Turenne доставя нова оптика, произведена през 1912 г., с фабричен номер 10568, а старата оптика, както вече споменах, е пренесена на о. Св. Анастасия. Новата оптика също работи на двойно рафиниран петрол, но бялата светлина вече не е постоянна, а групово проблясваща с периодичност 10 с (проблясък- 0,5 с, тъмнина - 2 с, проблясък - 0,5 с, тъмнина - 7 с). С тази характеристика фарът работи от 5 март 1914 г. до днес, което заблуждава някои автори като Христо Божков [30] да смятат, че днешният фар на острова е построен през 1914 г.
През 1931 г. на фара е монтиран наутофон Julius Pintsch. Едва през 1957 г. две от помещенията били преустроени :за акумулаторно отделение и оттогава фарът работи на акумулатори. През 1972 г. градушка изпочупила стъклата на фенерното отделение и повредила няколко лещи на оптиката. Тогава тя била сменена. Сегашната оптика K. Jirasek с бъчвообразна форма е произведена в Чехословакия. Тя не е въртяща се, а характеристиката на светлината се създава от електронния фаров автомат, създаден от моя незабравим приятел инж. Оник Читакян.
Условията на живот на острова са доста сурови, но с цената на големи усилия Димитър Биберов и жена му са успели да ги направят поносими. Основният проблем е липсата на вода, която особено през лятото се налага да пренасят всеки ден с туби от Созопол. Така както много хора ходят на работа с автобуси, Димитър и Любка Биберови са свикнали всеки ден, ако времето позволява, да плават със своята лодка до Созопол. А най-големият враг на острова е влагата... Тук не може да се спи в чаршафи, защото след няколко минути човек има чувството, че си с сложил мокър компрес. И все пак те харесват този живот, който ги с научил да се справят с всичко и да понасят и най-тежкото.
Утрото на 10 юни посрещаме на остров Св. Иван. Времето е чудесно и за пръв път Ангел прави с удоволствие цветни диапозитиви. Усамотението на острова подтиква към леност, а и нашият любезен домакин Димитър Биберов не бърза да ни отпрати, затова когато по-късно пристигаме с неговата лодка в Созопол, с учудване забелязваме, че е станало почти обяд. Потегляме на юг и скоро заменяме удобния полски “фиат” с “уазка”, която има двойно предаване. Лошият коларски път ни напомня, че макар и да е на сушата, Маслен нос също е доста уединен заради дивата природа наоколо.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909—1910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910—1911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.
Comments