• Милан Асадуров

Четвъртото измерение


Kогато прочетох за първи път дневника на Хък Хогбен, първото и най-важно откритие беше, че той изобщо не е толкова уникална личност, както се опитва да се представи. Просто Хък е един от много гении сред хората. (Според тяхната мярка за гениалност, разбира се!) Типичното за човеците гении е, че ти биват два вида: признати и непризнати.

Обикновените гении са скучни. Тях всеки човек ги знае и и всеки им сваля шапка. Изконното човешко любопитство тласка хората на тълпи в орбитата на признатите гении, ала малцина издържат продължително да общуват с тях, защото за разлика от драконите самочувствието на човеците мигом изфирясва от контакта с гений. За това хората предпочитат да се възхищават на творенията на признатите гении от разстояние.

Непризнатите гении са друго нещо. Обикновено те са низвергнати от обществото, защото са изпреварили времето, в което живеят. Тях най-често ги обявяват за луди, маниаци или поне за леко смахнати. Понякога ги горят на клади или най-малкото ги изселват в затънтени места, та със своята непоносима гениалност да не се мотат в краката на съвременниците си. Изобщо съдбата на непризнатите гении е трудна. В същото време обаче повсеместно се шири един парадокс. Никак не са малко хората, които са убедени, че са изпреварили времето си и тайно се надяват, че един ден ще се окажат непризнати гении!

Така че има два подвида непризнати гении: осъзнати и неосъзнати. Осъзнатите непризнати гении също се делят на две: реализирани и пациенти на д-р Иван Войнов, който е най-добрият психиатър сред приятелите на Хък Хогбен. Ако искате да разберете вие от кои сте, разгледайте добре илюстрацията и преценете кой е нейният автор. Който просто повдигне рамене е нормален. Който обяви за автор Леонардо има нужда от лечение. А който познае творбата на Роджър Бейкън от XIII в. може да е сигурен, че ще издържи и най-тежкия тест за интелигентност на Менса България за общинари.

А сега нека да видим как изглежда според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч първата десятка на признатите и неосъзнатите, но реализирани непризнати гении, обединени от признака изпреварили времето си:


1. Лаодзъ - VI-V в. пр. Хр. 2. Исус Христос - I в. пр.Хр. - I в. сл.Хр 3. Роджър Бейкън - ок.1220-1294 4. Йеронимус Бош - 1450-1516 5. Леонардо да Винчи - 1452-1519 6. Пиер дьо Нострадамус - 1503-1566 7. Сирано дьо Бержерак - 1619-1655 8. Барух Спиноза - 1632-1677 9. Мечо Пух - 1926-? 10. Баба Ванга - ?-1985

Роджър Бейкън

Предшественик на всички непризнати гении на Земята през второто хилядолетие след Христа несъмнено е францисканският монах Роджър Бейкън. Великият философ, математик, астроном, алхимик, природоизпитател и езиковед е роден около 1220 г. в Илчестър, графство Съмърсет, в богато семейство. Така той получава прекрасно образование и после сам преподава почти половин век в Оксфорд. Ала в края на дните си само принадлежността му към ордена на миноритите го спасява от изгаряне на кладата, защото в мрачния XIII в. Бейкън твърде много се набива на очи с блестящия си ум, пък и влага луди пари (при това собствени!) във фундаментални изследвания. Факт, който изглежда съмнителен дори и в днешно време.

Всъщност в началото неговите съвременници почти не му обръщат внимание, докато възкресява учението на Аристотел в Оксфорд. Но после...

Из дневника на Хък Хогбен:

2 март 1247 г. Успях да внуша на Френсис Бейкън, че само си губи времето да преподава във факултета по изкуство в Оксфорд. Той разполага с ум и средства за велики дела. Първо му показах му няколко «загубени» древногръцки, римски и арабски книги от библиотеката на баща ми и горкичкият Роджър едва не си глътна езика. Когато му демонстрирах и един-два «тайни» експеримента, които бях научил от китайците, той ме нарече Мастър Питър. Дано не съм объркал живота на добрия човек!


И в живота на Роджър Бейкън настъпва коренна промяна. От начало му прощават, когато описва принципа на очилата (създадени много скоро след това) и научно обяснява отражението на светлината и сферичното отклонение. Сетне съвременниците му само повдигат рамене, щом в 1242 г. открива съставките на барута, създаден от китайците, който в началото на следващия век преобразява живота на европейците. Ала търпението им се изчерпва, когато Бейкън предрича, че човечеството ще създаде самодвижещи се водни съдове и коли, та дори и летящи балони. Тези негови забележителни прозрения в далечния XIII в., когато конската сила е буквален измерител на единствения познат двигател, ако не броим силата на вятъра и водата, естествено преливат чашата и по каноните на времето Бекън е обявен за магьосник.

Най-големият грях на Роджър Бейкън обаче е, че предлага на папата услугите си да създаде с екип от сподвижници (сред които, разбира се е и тайнствения Мастър Питър) енциклопедия на човешките знания и дори написва Compendium of Philosophy (Общи принципи на философията) и Communia mathematica(Общи принципи на математиката)! Нахалството му коства 10 години в затвора и правото, щом през следващите векове се появи някой мистериозен ръкопис от неизвестен автор, той тутакси да бъде приписван на гениалния Роджър Бейкън от далечния XIII в.

Леонардо да Винчи

Знаете ли какви идеи трябва да се пръкнат в главата ви, когато Хък Хогбен ви е приятел, та приживе да ви признаят за гений и още 500 години да ви венцехвалят?

Ето някои от тях:

1. Сто години преди да потрябва да изобретиш драгата-катамаран за изгребване на тинята от морското дъно.

2. Доста преди Ван Дребел да разработиш идеята за подводница

3. Сто и петдесет години по-рано да опишеш конструкцията на водната турбина

4. Цели 200 години преди Рамзи и Фич да предложиш гребното колело за корабен движител

5. Два века и половина преди Рукейрол и Денеруз да надхвърлиш идеята за водолазен костюм

6. Четиристотин и петдесет години преди експедицията на «Челинджър» да започнеш океанографски изследвания

7. Пет века по-рано да предложиш корабите да се строят с двойни бордове и дъна и да разработиш идеята за парашута, вертолета и моста над Босфора.

И между другото да нарисуваш: «Мона Лиза», «Тайната вечеря», «Благовещение», «Мадона Беноа», «Св. Ана», «Автопортрет»... И да напишеш: «Трактат за живописта», «За полета на птиците», «За анатомията (на човека и коня)»


Сирано дьо Бержерак

Непризнатият гений, на когото Хък Хогбен е повлиял най-много (ако не броим Леонардо, който е най-признатият от всички гении!) и с когото е бил в най-близки, приятелски отношения, несъмнено е Сирано дьо Бержерак. В края на ХХ в. за мнозина «Сирано дьо Бержерак» бе просто филм с Жерар Депардийо. По-начетените пък бяха чували за едноименната пиеса от Едмон Ростан от края на XIX в. И малцина вече си спомняха, че най-великият сред непризнатите гении е живял от плът и кръв в XVII в.

Те това е признателното човечество! С гениите сред драконите такова нещо не може да се случи. Но да се върнем на Сирано. Савиниен дьо Сирано дьо Бержерак се ражда на 6 март 1619г. в Париж, но тригодишен е отведен в семейния замък сред живописната долина на Шеврьоз. Щастливото детство само за малко го отдалечава от парижките кръчми и на 26-годишна възраст сприхавият честолюбец и женкар (една от причините Хък да му стане приятел!*) вече е старец, разяден от сифилис.


* За тази гадна инсинуация ще ти издърпам ушите, драконче! Коментар на Хък Хогбен.


Естествено, той е принуден да пие само вода, бързо става хипохондрик и мизантроп, завъжда мощен комплекс от тъга, и гениалният му дух започва да търси убежище в самотата и... в науката. Така се ражда знаменитата Комична история на държавите и империите на Луната и Слънцето, издадена посмъртно и на части в 1662 г. и по-късно загубена.* Поне така гласи легендата.


* Оригинала, от който на всички стана ясно, че това е една книга, подхвърлих на публиката в 1858 г., а другото произведение на Сирано Искрата запазих в библиотеката си, възпиран от причини, които все още не мога да изтъкна. Коментар на Хък Хогбен.


Истината е друга. Макар в дневника на Хък никъде да не открих доказателства за моята хипотеза*, аз съм убеден, че той по някакъв начин е успял да убеди баща си да вземат Сирано с тях по време на едно или две пътешествия във Вселената. Изглежда приятелят на сина му се е сторил развей прах на стария Хогбен и той изобщо не е заподозрял геният в него, щом се е съгласил. Защото зад баналния жанр пътни бележки с фантастичен оттенък на Комичната история... всъщност се крие истински философски трактат, с който по-късно Сирано не само се извисява като колос над съвременниците си, но и далеч преди индустриалната революция поднася на хората научни прозрения, достойни за такива титани на мисълта като Леонардо да Винчи и достъпни за обикновените люде само ако могат да ползват машина на времето или да пътешестват из Вселената.


* Ти си бил голям плагиат бе, Трифончо. Та тази хипотеза Александър Казанцев я изказа 15 години преди тебе и дори написа диалогия на тази тема. Мисля, че се казваше Клокочещата пустош, Кипящата пустота или нещо подобно. Коментар на Хък Хогбен.


Именно от Сирано дьо Бержерак по-късно Блез Паскал извлича идеята за своя прочут ciron и разсъжденията си върху безкрайно голямото и безкрайно малкото. Като издига тезите за единство на материята и всичко е във всичко пак Сирано пръв изказва хипотезата за трансформирането на материята и за еволюцията на видовете, далеч преди това да сторят Ламарк и Дарвин. Ала в Комичната история... не става дума само за философия и космогония.

Като развива догадката на Мерсен за тежестта на въздуха, доста преди Торичели и Паскал Сирано се домогва до идеята за атмосферното налягане. Нещо повече той развива тезата за звуковите и светлинните вълни, които могат да се улавят от специални технически приспособления. Така на Луната (Той си е мислил, разбира се, че е на Луната!) Сирано открива чудото на говорящия сандък - метална кутия със сложен механизъм от пружини, малки машинки и подвижна игла, която щом се нагласи на съответното заглавие и се задвижи предава ясно и отчетливо човешката реч и звуците на музикалните инструменти.

Познахте грамофона нали! Само ще ви припомня, че Едисон изобретява своя фонограф в 1877 г., а десет години след него Емил Берлинер патентова и грамофона. При това жителят на «Луната», който демонстрира на пътешественика говорещата кутия, сякаш наистина е откривателят на електрическата крушка Томас Алва Едисон, защото стиска в ръцете си две огнени кълба, които светят със силен и неугасващ пламък без да изгарят ръцете му. Удивително точно е описана и рентгеноскопията с Х-лъчите на Рьонтген (открити в 1895 г.!). Под прякото въздействие на чистите от самия извор слънчеви излъчвания пътешественикът се вижда прозрачен, наблюдава вътрешните си органи, пулсирането на сърцето си и движението на кръвта във вените и артериите си.

И ако вече сте решили, че Сирано дьо Бержерак просто е имал късмет (т.е. приятел на име Хък) и с помощта на машината на времето е прескочил за малко в края на ХIХ в. и после пак да се върне в своя XVII в., как ще обясните тогава факта, че в космическото пространство пътешественикът от Земята преодолява притеглянето на планетите от Слънчевата система и се озовава в безтегловност!

При това изобщо не става дума за някаква умозрителна категория, защото той се придвижва из летателния си апарат с главата надолу и докосва пода с върха на пръстите си! А пък островърхият цилиндричен космическият кораб е опасан с летящи ракети, които последователно се възпламеняват и го тласкат все по-далеч и по-далеч в космоса... Невероятно е и разнообразието от енергийни източници, които ползват «жителите на държавите и империите на Луната и Слънцето» - парата, летливите газове, избухливите вещества, магнитните полета, топлината на Слънцето и енергията на вакуума.

Повечето от тях са неизвестни или изобщо не се прилагат на практика в първата половина на XVII в. По-важното е, че някои от тях и до днес си остават нерешен проблем за учените и затова си мисля, че Хък Хогбен и баща му са отвели Сирано на друга планета.

След като се докосне до Комична история на държавите и империите на Луната и Слънцето, всяко разумно същество неминуемо се пита: защо днес хората на Земята величаят Леонардо да Винчи, а почти са забравили Сирано дьо Бержерак? Най-обикновен непризнат гений ли е бил Сирано или някой (разбирай семейство Хогбен!) му е помогнал да стигне до неговите смайващи прозрения? И дали пък някои хора не са надарени със способността без всякакви машини да се разхождат напред-назад във времето?

Накрая не мога да пренебрегна макар и малката вероятност Сирано дьо Бержерак да е бил силно комплексиран заради прекомерно дългия си нос и с книгите си да се е опитвал да натрие носовете на съвременниците си!?*


* От всички глупости, които драконът надрънка за Сирано, само едно нещо е вярно. Сирано ми беше приятел. Може би най-добрият приятел, който някога съм имал! Когато се напиехме, аз се увличах и му разказвах за своите приключения и за нещата, които съм виждал, когато с баща ми се разхождахме из Вселената. Не съм и подозирал, че те са му правели толкова силно впечатление и той си ги е записвал на трезва глава. А че Сирано бе почтен човек, се вижда от факта, че приживе той не публикува книгите си и никога не е претендирал, че лично е преживял всичко това. Коментар на Хък Хогбен.



Related Posts

See All

Вмъкнат от редакторите в осмото и всички следващи издания на «Мистерии» по изричното настояване на Хък Хогбен. Бел. на ред. Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова об

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написа