Сигурно знаете, че думата артефакт е от латински произход и означава «нещо, направено от човешка ръка». Археолозите наричат артефакти намерените при разкопки праисторически оръдия на труда от камък или кост. Ксенолозите пък обозначават с този термин всяко материално доказателство за намесата на извънземните в живота на Земята. А в медицината артефакти са изкуствените образования, възникващи при някои изследвания. Понеже и семейство Хогбен са клиничен случай, и имат претенции, че лекуват недъзите на човечеството, спокойно можем да наречем следите от тяхната дейност на Земята артефакти. Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч смятат, че в хронологичен ред 10-те най-странни артефакта в човешката история са:
1. Картата на адмирал Рейс
2. Дискът от Фестос
3. Очите от скалите
4. Кристалните черепи
5. Грънците от Глозел
6. Плащеницата на Христос
7. Коланът на генерал Чжоу
8. Ръкописът на Войнич
9. Картата на Винланд
10. Жабата от кухината
Картата на адмирал Рейс
През 1929 г. върху един прашен рафт в стария императорски дворец в някогашния Константинопол случайно е открита навита на руло географска карта, нарисувана върху кожа от газела. Благодарение на бележките върху нея бързо става ясно, че тя е създадена през 1513 г. от Пири ибн хаджи Мехмед, известен още като Пири Рейс - холандец, адмирал на турска служба във флота на Османската империя.
Автентичността на картата от XVI в. и историческата идентичност на адмирала са безспорни. И картата на Рейс би могла да бъде един от многото ценни, но все пак тривиални средновековни източници за географията на Земята, ако на нея не бяха подробно изобразени не само западният бряг на Африка и източното крайбрежие на Южна Америка, но и северния бряг на... Антарктида.
Голямата мистерия е в това, че Рейс не би могъл да получи сведения за южния континент от съвременниците си, тъй като Антарктида е открита в 1818 г., т.е. цели триста години по-късно. Но с това мистериите около картата не свършват, защото крайбрежието на Земя кралица Мод е изобразено без ледената си покривка! А според геолозите за последен път тази част от континента е била свободна от лед между 11 000 и 4000 г. пр. Хр. Пири Рейс чистосърдечно си признава в бележките по картата, че не е автор на топографските наблюдения и картографирането, а е ползвал много източници от XV-XVI в., както и някои древни карти от IV в. пр. Хр. или «още по-стари».
Традиционните хипотези:
Изчезнала високоразвита цивилизация е картографирала Земята още преди 6000 години и чрез минойците или финикийците нейните знания са достигнали до нас
Картата на Рейс е поредното доказателство, че извънземните са ни посетили някъде между 11 000 и 4000 г. пр. Хр.
Древните картографи са добавили въображаем южен континент в рисунките си, та светът да изглежда по-симетричен
Творението на адмирал Рейс е просто още една лоша карта на Африка
Из дневника на Хък Хогбен:
28 октомври 1512 г. Операцията по свалянето от престола и умъртвяването на султан Баязид II ми отне много сили и време. Наложи се да платя скъпо и на моя агент Пири Рейс. Един ден, докато ме чакал в кабинета, мръсникът явно се е ровил из документите ми, защото за манипулирането на еничарите и за спечелването на доверието на новия султан Селим ми поиска не повече и не по-малко, а всичките ми картографски бележки(!) за последните географски открития и за новата карта на света, дето я подготвям под формата на ревизирано издание на Птолемей. Но алчният вероотстъпник дори не се задави от големия залък и с невинен поглед добави към претенциите си и... снимките на земната повърхност, направени от баща ми преди пет-шест хиляди години! Как ли не го убеждавах, че това са фантастични измишльотини на един стар глупак, (Дано баща ми да не ме е чул!) и няма никакъв южен континент, но той беше непреклонен. Мразя да оставям артефакти след себе си, но се надявам тази гадна империя скоро да рухне и те да изчезнат заедно с нея.
След време Хък наистина успява да си прибере оригиналните записки и снимки, но картата на Пири Рейс вече е публикувана и злото, така да се каже, е сторено. Все пак трябва да му признаем, че цели 400 години, той успява да потули своята немарливост и тя излиза на бял свят едва в 1929 г.
Дискът от Фестос
В 1893 г. светът за първи път чу за древната критско-микенска или минойската цивилизация, както я нарече нейният откривател Евънс. Тя достига своя златен век около 2000 г. пр. Хр. и внезапно загива при катастрофално земетресение или изригване на вулкан някъде около 1500 г. пр. Хр. Разкопките на сър Артър Евънс в северния край на остров Крит (където дори Шлиман се провали!) продължиха с множество прекъсвания цели двайсет години, но къртовският му труд се увенча с огромен успех. Той успя да открие разкошния дворец на легендарния цар Минос, пазителя на Минотавъра, а също и купища глинени дискове с канцеларски и интендантски надписи на сричково писмо в две разновидности - линеарен тип А и линеарен тип Б от типа на: «Във Фаран: надници за 18 мъже и 8 момчета; зърно на месец 1170 литра ечемик...». Какво гласят надписите стана ясно в 1952 г., когато вторият, по-късен тип Б блестящо бе разгадан от британския изследовател Майкъл Вентрис. Всъщност той бе абсолютен аматьор в занаята, но имаше едно голямо предимство пред останалите - беше приятел на Хък Хогбен.
По-интересното обаче е, че в 1908 г. италианският археолог Луиджи Перниер изрови във Фестос - друго минойско селище в южната част на остров Крит - един диск с диаметър около 16 см, който коренно се отличава от останалите артефакти от минойската епоха: глината на диска от Фестос е печена; надписът е на непознат, трети тип писмо и символите (241 на брой), които са наредени по обиколката на диска от двете му страни, са набити в глината от неизвестния «печатар» с помощта на набор от 45 печата, като липсват всякакви белези дали спираловидният надпис трябва да се чете от центъра към периферията или обратно.
Надписът на диска от Фестос не е разчетен и до днес.
Традиционните хипотези: Дискът е молитвеник или пътна карта на извънземни
Надписът е религиозен текст или химн на земна богиня
Това е бакалският тефтер на някой търговец
Цар Минос е шифровал списъка на военните си части
Някой е описал пътешествието си през Сахара
Имаме си работа с астрономически алманах
Истината (или поне част от нея?) естествено открих в дневника на Хък.
Из дневника на Хък Хогбен:
8 март 1943 г. Днес, когато случайно стана дума за лабиринта на цар Минос и опитите да бъде разчетен дискът от Фестос, баща ми така се ухили, та веднага ми стана ясно, че той има пръст в тази работа. Не успях да го накарам да разкрие древната тайна и сам се захванах да разнищя тази история. Първата ми работа бе да открия мястото на стария Хогбен в легендата за Минотавъра. Както и да въртях и да сучех, все излизаше, че легендарното кръвожадно и сластолюбиво чудовище с глава на бик в лабиринта, на което всяка година поднасяли на тепсия седмина момци и седем девойки от Елада, трябва да е бил баща ми. Още от време оно той си е бисексуален, като можете да замените представката «би» с което и да е от познатите и непознатите ни числа. Второ, дъщерята на цар Минос Ариадна трябва да е била любовница на баща ми. Как иначе да си обясним, че тя се влюбила в Тезей, дала му кълбото и с помощта на пътеводната нишка Тезей се измъкнал невредим от лабиринта (като оставил баща ми с пръст в устата!) и дори тръгнала с Тезей към Елада, но той я изоставил на остров Наксос и по-късно се оженил за сестра й Федра. Сигурно баща ми е принудил Ариадна да си признае за греховната й страст към него и Тезей се отвратил от нея. В такъв случай сигурно баща ми е подхвърлил на онзи италианец в 1908 г. диска от Фестос и навярно върху него е зашифровал сексуалните унижения, на които всяка година е подлагал обречените му момци и девойки от Древната Елада. Когато мина през София, непременно трябва дискретно да запозная моя приятел Владимир Георгиев с тази хипотеза.
Но Хък естествено тутакси забравя да сподели подозренията си и клетият академик Владимир Георгиев до края на живота си напразно си блъска главата с диска от Фестос и дори успя да разчете по един теоретично приемлив, но явно погрешен начин тайнствения спираловиден надпис, защото дори и не подозира, че текстът е кодиран.
Ръкописът на Войнич
През 1912 г. видният нюйоркски книжар Уилфред М. Войнич се сдобива с ценен ръкопис от библиотеката на йезуитския колеж във Фраскати (Италия). Днес спретнатото томче с формат 24 х 15 см тихичко се надсмива на всички криптолози по света от един рафт в отдела за редки книги на университетската библиотека в Йейл, защото неговите 236 пергаментови страници плавно и изящно са изписани с непозната азбука и блестящо са илюстрирани с несъществуващи(!) екзотични растения, голи жени и непонятни астрономически скици. Според едно писмо от 1666 г. на ректор на Пражкия университет Маркус Марци, което придружава ръкописа при всяка продажба, първият купувач на ръкописа - свещеният римски император Рудолф II Хабсбургски (1552-1612) - се сдобил с него за доста внушителната за времето си сума от 600 дуката с презумпцията, че авторът на тайнственото произведение е «Роджър Бейкън, англичанинът».
Отначало изследователите на ръкописа на Войнич наивно се усмихваха, смятайки, че става дума за най-обикновена подмяна на буквите от някоя азбука със специфични символи. Ала след къртовски труд досега криптолозите са открили само, че езикът, използван от автора на ръкописа, съдържа 29 символа и не е църковен латински, старославянски, средноанглийски, лангедок или който и да е друг книжовен език от Х-ХIII в., а те не са били чак толкоз много по него време.
Традиционните хипотези: Ръкописът на Войнич е стенографски бележник на английския естествоизпитател Роджър Бейкън.
Това е нечий ранен опит за създаване на изкуствен универсален език от дедуктивен тип.
Става дума за шифрованите излияния на средновековен алхимик
Текстът и рисунките автоматично са записани от медиум под диктовката на извънземни
Из дневника на Хък Хогбен:
4 май 1174 г. Днес се наложи да продам записките си от пътешествието до Волтар. Рискът е голям, защото оставям артефакт след себе си, но съм записал текста на волтариански и се надявам никой никога да не го разчете. Кулата в Пиза си заслужава тази жертва. Все пак съм се хванал на бас с баща ми, че една кула може хиляда години да е наклонена и никога да не падне. Вече върнах всички заеми. За тази кула се изръсих толкова много пари, че искрено се надявам тя да оцелее до 2174 г., та баща ми да ми върне вложените средства в петорен размер.
13 януари 1247 г. Успях да си откупя волтарианските записки на прилична цена. Смятам да ги подаря на Роджър Бейкън. Неотдавна се запознах с него в Оксфорд и ми направи силно впечатление. Той е един от малцината на Земята, който може да ги оцени по достойнство.
14 февруари 1579 г. Днес се наложи да продам за втори път волтарианските си записки, за да финансирам издаването на Псалтир на български. С тази работа се е заел Яков Крайков във Венеция. Поробената ми родина заслужава този жест. Пък и записките ми вече бяха веднъж в обръщение и никой не схвана за какво става дума. На времето бях ги подарил на Роджър Бейкън, светла му памет, а пък той ми ги завеща след смъртта си и сега ги пробутах на Свещения римски император Рудолф II като негово дело с нотариално заверен документ. Прости ми, Роджър.
Накратко за останалите артефакти
Очите от скалите (3200 - 1600 г. пр. Хр.) - много характерни скални вдлъбнатини, оградени с пръстени и спирали, открити по всички континенти на Земята с изключение на Антарктида.
Традиционните хипотези: Символи от звездни карти на древна свръхцивилизация
Стилизирани портрети на неизвестна Богиня на окото
Древни символи на Слънцето
Знаци, свързани с погребален ритуал на извънземни
Из дневника на Хък Хогбен:
23 септември 1993 г. Днес баща ми за първи път гледа един епизод от телевизионната поредица «Загадъчният свят на Артър Кларк» и беше много горд. Оказа се, че на времето той бил страстен играч и осеял Земята с игрища за миниголф, а Артър Кларк ги представи като голяма мистерия. Ако знаех по-рано непременно щях да му подшушна за истинското предназначение на скалните вдлъбнатини.
Кристалните черепи (?) - първият от тях е изложен през 1890 г. в нюйоркската бижутерийна фирма «Тифани», а вторият, по-съвършен екземпляр е открит през 20-те години сред развалините на древния южноамерикански град Лубаантум.
Традиционните хипотези: Ювелирно произведение на ацтекското изкуство
Модел на древна свръхцивилизация за часовете по анатомия
Символ на memento mori от епохата на китайската династия Цин, изработен по поръчка на европейски клиент
Ритуален атрибут на древен оракул
Останки от извънземно
Из дневника на Хък Хогбен:
4 май 1889 г. Баща ми толкова се впечатлил от «подвизите» на Джак Изкормвача преди шест месеца в Лондон, че го издирил, сканирал му главата (или пък му я отрязал - знам ли?) и поръчал на някакви китайски майстори да му изработят кристален череп - точно копие на прототипа. И днес ми показа с гордост своя символ на смъртта. Щом тръгна за Мексико смятам да му го отмъкна.
15 ноември 1918 г. Баща ми съвсем се е побъркал. Днес ми показа нов кристален череп от колекцията си memento mori и с гордост рече, че бил абсолютно копие на черепа на някакъв тип, който пренесъл испанската инфлуенца от Азия в Европа и Северна Америка. А тази пандемия затри досега над 20 милиона човешки живота!
Грънците от Глозел (ок. 500-300 г. пр. Хр) - глинени съдове, резбовани кости и глинени плочки с неразчетени надписи, открити в яма край Виши, след като една крава пропада в нея.
Традиционните хипотези: Предметите принадлежат към различни исторически периоди и според археолозите става дума за най-обикновена фалшификация
Физиците, направили датировката по метода на термолуминисценцията, твърдят, че предметите са автентични, сиреч кравата от Глозел се спъва в колекция от артефакти, събирани и по-късно внезапно изоставени в ямата от извънземни или най-обикновени иманяри
Из дневника на Хък Хогбен:
14 декември 1924 г. Божичко! Днес научих от румънския престолонаследник Карол, че съм загубил прекрасната си археологическа колекция, дето я криех от баща ми край Виши. Някаква крава пасяла наоколо и пропаднала в скривалището ми! И този гаден поклоник на Мусолини вместо да си гледа любовницата Лупеску, която ще му изяде главата и престола, лично си ангажирал парцер за разкопките. И за какви разкопки ми говори негодникът, като това си е най-обикновен тайник и находките си лежаха там подредени като в антикварен магазин. Е, преди кравата да ги размести, разбира се. Сега ще трябва да си правя нова колекция.
30 септември 1993 г. Днес Артър Кларк показа по телевизията някогашната ми археологическа сбирка подредена в едно музейче и баща ми, ухилен, ме попита: «Това не беше ли твоята колекция?» Няма да се очудя, ако се окаже, че той е натирил оная нещастна крава в тайника ми край Глозел. Той май изгаряше от желание да го попитам дали има пръст в тази работа, но не му доставих това удоволствие и догледахме серията в гробно мълчание.
Торинската плащеница на Христос (I - XIV в.) - смята се, че с нея са обвили тялото на Исус след като го свалили от кръста; в 1898 г. любителят фотограф Секондо Пиа открива, че тя е съхранила негативния образ на Христос; един от последните й собственици беше цар Симеон II, а наскоро дори бе установено, че по нея има и отпечатъци от малки рогца?!
Традиционните хипотези: Просто чудо
Странните свойства на най-свещената християнска реликва се дължат на извънземния й произход
Плащеницата е най-обикновен продукт на процъфтяващата индустрия за мощи през XIV в.
Из дневника на Хък Хогбен:
4 декември 1294 г. Днес разчистих и последните остатъци от наследството на Роджър Бейкън. Продадох резултата от последния ни експеримент - да взема отпечатък от трупа му преди погребението. Не знам дали не прекалих, но прибавих някои «кървави» петна по савана и го пробутах на френския рицар Жофроа дьо Шарни като «плащеницата на Христос». Все пак бях натрупал твърде много дългове от хазарт към човека.
Алуминиевият колан на генерал Чжоу (297 г.) - открит е да лежи в гробницата му цели 1500 години преди европейците да се научат да произвеждат алуминий.
Традиционните хипотези: С помощта на извънземните китайците са добивали алуминий без електричество още в III в.
Коланът е изработен от чист алуминий, намерен в природата.
Той е забравен в гробницата от съвременни крадци.
Подхвърлен е от някой зевзек, участвал в разкопките
Из дневника на Хък Хогбен:
14 октомври 1993 г. Смахнатият ми баща пак довтаса за поредната серия на «Загадъчния свят на Артър Кларк», без да съм го канил. Този път показаха алуминиевия колан на генерал Чжоу от преди 1700 години! Още преди да извърна глава към него, той нервно викна: «Я не ме гледай така! Размених го за жена му, сестра му и първата му братовчедка. И още си мисля, че се прекарах. Коланът беше хубав.»
Горкият Артър Кларк! Няма да имам очи да го погледна, когато му гостувам следващия път в Шри Ланка!
Картата на Винланд (XV в.) - стара географска карта, нарисувана с мастило върху пергамент, прояден от червеи, на която половин век преди плаването на Колумб са отбелязани Европа, Азия, Африка и... Северна Америка (остров Винланд).
Традиционните хипотези: Поредното доказателство, че извънземните или поне финикийците и викингите са открили Америка преди Колумб.
Най-обикновен фалшификат, защото в мастилото има следи от титанов окис, който според специалистите е създаден след 1920 г.
Из дневника на Хък Хогбен:
1 август 1976 г. По дяволите! Уж съм перфекционист, а съм пропуснал факта, че в мастилото на Картата на Винланд има титанов окис. Къде ли ми е бил акълът през 30-те години!? В края на краищата Ерик Червенокосия е виновен, защото на времето той потурчи някъде оригиналната карта и се наложи през ХХ в. да я възстановявам по памет.
Жабата от кухината (1890 г.) - дребна, снежнобяла, сляпа жаба с големи, блестящи очи и без уста изскача жива от каверна в голям варовиков блок, разбит с взрив от работниците в американската мина «Варли енд Евърил», и умира на следващия ден.
Традиционните хипотези: Сляпата жаба е извънземна
Някои видове жаби се раждат в кухини и живеят в тях без храна и вода
Жабите умеят да се промъкват през всякакви отвори
Значителните суми, плащани от музеите за всяка «жаба в кухина», подтикват печалбарите да натикват нещастните животинки в какви ли не дупки
Из дневника на Хък Хогбен:
7 декември 1890 г. От един стар брой на «Сайънтифик Америкън», който пък цитира «Солт Лейк Хералд», научих, че принцеса Гертрадж е напуснала Земята. Ама че парадокс! Да се скриеш от волтарианските шпиони в най-затънтената местност на най-затънтената покрайнина на Галактиката, докато достигнеш полова зрялост, и някакви миньори да взривят убежището ти. Разправях на баща й, че Земята вече не е безопасно място за традиционните скривалища на невръстните претендентки за престола на волтарианската конфедерация, но той само се усмихваше и клатеше глава, защото принцесите от неговия род притежавали имунитет към взривове поне до 2000 килотона. Дано да е така. Надявам се, че принцеса Гертрадж е жива и здрава и е подхвърлила на миньорите само тялото на земната си приемничка, с която живееше в щастлива симбиоза.
И това са само десет артефакта, които могат да се обяснят с капризите на семейство Хогбен, към което за съжаления принадлежа и аз. С останалите няма да се занимавам, за да не хвърлям повече кал по фамилията.* Предпочитам да ви запозная с най-пагубното дело на стария Хогбен, което за малко не изличи Земята от лицето на Галактиката
* Дълбоко се съмнявам, че драконът се е загрижил за честта на фамилията. По-скоро той не е открил в дневника ми други връзки с артефактите на Земята просто защото не умее да чете между редовете. Но затова пък е голям майстор на преднамерените извадки. Признавам, че в повечето случаи той доста ловко е измъкнал само ония редове от дневника ми, които му вършат работа, но така е лишил читателите си от контекста и често ги навежда на погрешни изводи. Типичен пример е историята със земните жаби и волтарианските принцеси. Навярно мнозина са останали с впечатлението, че всички земни жаби, които дават убежище на волтарианските принцеси, са уродливи (от земна гледна точка, разбира се) и живеят в разни дупки. А това не е вярно! През XVIII в. например принцеса Дордадж обитаваше един стар дъб в Южна Франция, а нейната внучка Толбадж се криеше в зидарията на една църква в Северна Англия. Коментар на Хък Хогбен