Селищата, предшественици на Бургас, никога не достигнали разцвета и славата на съседните Аполония, Месембрия и Анхиало в древността и в средните векове. Най-ценното сведение за мен беше съобщението на Иречек, че на източната страна на тесния проток Порос, който свързва Мандренското езеро с морето, има останки от кула, служила някога може би и като фар. [4, с. 832-833] Бургас започва да се развива бързо след Освобождението и особено, когато се изграждат жп. линията Ямбол - Бургас и пристанището. В 1888 г. Народното събрание гласува „Закон за направата на портове във Варна и Бургас". На другата година проектирането е възложено на англичанина Чарлс Хартли, но проектите му са отхвърлени като много скъпи. В началото на 1894 г. белгийската фирма Casse et H. Liepens сключва договор за построяване на бургаското пристанище по плановете на австриеца Бьоменс, но работата започва едва през есента на 1899 г. по новите планове на французина Адолф Герард. Ала строежът върви мудно, Casse et H. Liepens не може да изпълни ангажимента си и работата се поема от френското дружество Les Batignolls, което довършва пристанището в 1903 г. [28, с. 44 - 45]
През 1899 г. френската фирма Sautri & Harle доставя и монтира в пристанището три фара, които представлявали петролни лампи със 187,5-милиметрови оптики. Главният (и той като варненския беше известен като фара „Георги Димитров") е поставен на южния край на източния мол (42°29' с.ш. и 27°20' и.д.) и в началото излъчвал постоянна бяла светлина, издигната на 16,7 м надморска височина върху бяла метална кула, висока 8,6 м. На другата година са пуснати в действие и другите два фара, поставени в краищата на малките вълноломи, които ограждат входа на пристанището. Фаровите им кули са високи по 6,7 м. Интересно е, че днешният зелен входен фар тогава е излъчвал червена светлина.
През 1932 г. и трите фара са електрифицирани, като фарът на източния мол вече свети с бяла затъмняваща се светлина с периодичност 4 с (светлина - 2 с, тъмнина - 2 с), а двата входни фара — съответно със зелена и червена постоянна светлина. На следващата година е обявен и наутофонът, поставен на големия фар. [29]
На 11 юни 1982 г. със съдействието на директора на Пристанище Бургас обикаляме тукашните фарове с пилотския катер „Тритон". В момента оптиката на фара „Георги Димитров" е свалена, защото от 1980 г. е обявено, че фарът не работи поради реконструкция на източния мол. Доскоро той излъчваше проблясваща светлина с периодичност 3 с (проблясък - 1 с, тъмнина - 2 с), която се виждаше на 10 мили. В момента и двата входни фара са без оптики. Те светят с електрически крушки, на които са нанизани цветни филтри.
Отскоро в Бургас има още два фара - входните фарове, които ограждат акваторията на Корабостроителния завод „Илия Бояджиев", но те още не са обявени, защото са в пробна експлоатация.Миналото лято, когато планирахме нашата експедиция по българските фарове от север на юг, с Ангел решихме да прескочим до остров Св. Анастасия, за да опипаме почвата, както се казва. Той искаше да прецени каква фотографска техника и филми ще му трябват, а за мен беше важно да уточня въпросите си към фаропазачите в анкетната карта, която подготвях. На 22 август 1981 г. използвахме хубавото време и потеглихме от Варна с една „комета", а в Бургас се прехвърлихме на хидробуса „Асен Йорданов", който за двайсет минути ни откара на острова. На брега се изсипа много народ — снимаха телевизионния филм „Бягство". Поразходихме се, докато чакахме фаропазача да се върне от Атия.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909—1910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910—1911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.