Залисан по разни съкровища и чудовища, забравих за какво взех да ровя из дневника на Хък Хогбен. А там трябва да е скрита тайната на моето зачеване, дето Хък има отвратителния навик вечно да го забулва в мистификации. Според първоначалната версия, която той сподели с моя приятел Ахмед Закаев при първата ни среща в пещерата след близо двеста години, уж съм му бил нужен само за постановката на нескопосната му драма Хайредин побеждава ламята и спечелва сърцето на Айша ибна Абу Насър Ал-муминин. Тази пиеса я играхме през есента на 1806 г. в същата тази пещера, закътана в планинските усои на Чечня, и Хък най-нагло ме принуждаваше всяка вечер да умирам на сцената, като ми изключваше захранването! Той и неговата глупава Айша, която всъщност се казваше Нуикаумеаматеравахине и бе родом от полинезийския остров Фату Хива, бяха толкова жалки актьори, че успехът на представлението се крепеше единствено на моите артистични заложби и представлението естествено свършваше в мига, когато Хък подло ми отнемаше живота.
Един геоглиф, който видях за първи път през 1996 г., обаче леко разсея мъглата около моята поява на този свят и недвусмислено показа, че Хък е имал намерение да ме създаде още през 879 г. Но да карам по ред.
Геоглифите не са просто гигантски графити!
Хората са обичали да драскат по стените още в праисторически времена. Доказателство за това са бъкащите от рисунки пещери на първобитните им предци. Това си е май най-дълговечната човешка традиция, запазена и до днес в доста уродлив вид. Едва след появата на спрейовете обаче тя успя да се измъкне от тесните рамки на обществените тоалетни. Несъмнено първенството по улични графити държат районите на Бронкс и Харлем в Ню Йорк.
Геоглифите обаче са друго нещо! За тях се изисква размахът и мащабността на Кристо например, защото геоглифът не е просто графит, а наистина гигантска рисунка или скулптура по земната повърхност. Благодарение на глупавия филм на Ерих фон Деникен Спомени от бъдещето най-известните геоглифи на Земята са фигурите от перуанското плато Наска. Те обаче са дълги по няколко километра и човек може да им се наслаждава само от въздуха. Хък ми е разказвал, че инките ги издълбали в очакване на старият Хогбен, когото те наричали Големия бял бог Виракоча или нещо подобно. А защо са толкова големи ли? Защото Виракоча постоянно оставял знаци по земите им, че зорко ги наблюдава от небето.
Истинските геоглифи в Южна Америка обаче са в пустинята Атакама. Чилийският приятел на Хък Сиксто Гилермо Фернандес изследва над 8000 фигури в пустинята, сред които несъмнено се откроява Великанът от Атакама, издълбан върху един от склоновете на Сиера Уника (Самотната планина). През 1979 г. наши приятели установиха, че тази рисунка е висока цели 120 метра и несъмнено е най-голямата скица на човешка фигура върху земната повърхност.
През последните 150 г. англичаните направиха три неуспешни опита да отнемат първенството по геоглифи на американците от северната и южната част на континента. Първо, един пенсиониран лондонски бакалин и голям почитател на уискито издълба през 1857 г. знаменития Бял кон от Килбърн в Йоркшир. През Първата световна война разквартирувани войници в Солсбъри създадоха цяла галерия на полковите знамена върху хълмовете над оживен път. И накрая традицията на белите коне бе продължена в 1937 г. с Гигантския бял кон, издълбан върху склона при Пюси в Уилшир.
Въпреки сериозните напъни на англичаните обаче никоя от тези три забележителности не можа да влезе в десятката на най-известните геоглифи на Земята. А според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч тя изглежда така:
1.Великанът от Атакама и неговите 7999 братя 2. Гигантските фигури от платото Наска в Перу 3. Високият мъж от Уилмингтън, Съсекс 4. Геоглифите край река Блайт в Калифорния 5. Великанът от Кърн в Дорсет 6. Мадарският конник 7. Могилата на голямата змия от Адамс, Охайо 8. Жабата канибал от Сейкътън, Аризона 9. Белият кон от Уфингтън, Баркшир 10. Могилата на скалния орел в Джорджия
Мадарският конник
Българската светиня e в тази класация не защото Хък Хогбен е в екипа на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч. Въпреки че някои учени оспорват правото на Мадарския конник да бъде причислен към геоглифите, защото не е релеф, а барелеф, несъмнено той е едно от най-изящните загадъчни скални изображения в света. Хък се кълне, че няма пръст в неговото създаване, но аз не му вярвам. Работата е там, че Хък и Конникът са се пръкнали горе-долу по едно и също време на белия свят и не се знае кой кого предхожда.
Из дневника на Хък Хогбен:
1 ноември 706 г. Като деца ни учеха с Тервел да не драскаме по стените, ала щом надменният Юстиниан II Ринотмет се принуди да го обяви за кесар на най-западната България и го въздигна да седне редом до него на престола, Тервел тутакси хукна към Мадара и изтипоса името си до Канасубиги Аспарух. Едва подир това той ми възложи да изобразя и върху собствения му щит на държавния печат как великият му баща побеждава лъва с напърчената опашка от бойните знамена на ромейските легиони в темата Тракия.
От тази единствена бележка на Хък по въпроса става ясно, че на скалите край Мадара е издълбан образът на основателя на последната, четвърта по ред и най-западна (спрямо прародината в планината Имеон) българска държава хан* Аспарух. Той преминава отвъд Дунава и побеждава ромеите в Годината на Дракона (Верени) по прабългарския календар, което на човешки език ще рече в 680 г., когато Хък е още пеленаче. Двайсет години по-късно ханът загива в сражение, а в 706 г. наследникът му Тервел вече се гордее с Мадарския конник. Тогава Хък е на 27 години. А в 697 г. той за първи път се среща с истинския си баща – стария всемогъщ Хогбен. Това са фактите.
* Колко пъти съм му наливал в чутурите на този дракон, че древните български владетели не се наричаха ханове, а канове, ама дървена глава увира ли?! Едно си знае баба, едно си бае! Иначе чинно е преписал от дневника ми израза Канасубиги Аспарух, което ще рече Аз великият кан (а не хан!) Аспарух. Коментар на Хък Хогбен.
Единственият аналог на Мадарския конник в човешката история е барелефът на цар Дарий, издълбан в V в. пр. Хр. върху Бехистунската колона, който изобразява бойния му триумф над подвластните народи. Хък много пъти ми е разказвал, че баща му изпитвал голяма слабост към Дарий. Затова си мисля, че идеята за Мадарския конник трябва да е на някой член на семейство Хогбен и сигурно е осъществена между 697 и 705 г. Ама Хък мълчи като пукал по въпроса. Убеден съм, че се прави на важен, защото Мадарският конник не е просто паметник на хан Аспарух, а спонтанна, бликаща от възторг, героична възхвала на Годината на Дракона.
Като всички хорица по Земята и Хък не е лишен от смехотворната страст да възвеличава жалките човешки деяния, като се напъва да ги съизмерва със силата, мощта и древната слава на драконите*. Май единственият начин изобщо някой да те забележи в тълпата и историята на Земята все пак да те запомни по някакъв начин е начело на огромна войска да си победил самотен дракон в нечестна борба. Типичен пример в това отношение е поведението на Хък в 879 г., когато получава поръчка от Алфред Велики да възвеличае победата му над викингите на Гътръм от предишната година.
* Ега ти мегаломана! Коментар на Хък Хогбен.
Белият кон от Уфингтън
Несъмнено най-впечатляващата от всички геоглифи по английските хълмове е така нареченият Бял кон от Уфингтън в Баркшир. Рисунката наистина е блестящо стилизирана и мнозина изследователи с право я оприличават повече на дракон, отколкото на кон. И как няма да я оприличават, като това е най-хубавият ми портрет, издържан в добрите стари традиции на абстракционизма. С една единствена отлика! На този портрет съм с една глава. Но за това ще стане дума след малко.
Първите писмени сведения за Белия кон датират от XII в. и са включени не къде да е, а в знаменитата Книга на чудесата. През XVII в. за кратко време погрешно се смята, че фигурата олицетворява англосаксонския водач Хенгист, но по-късно слепците проглеждат и виждат очевидното: изображението възвеличава триумфа на краля на Уесекс Алфред Велики над доблесния викинг Гътръм. Когато видният английски археолог проф. Стюард Пигот обаче откри доста сходни образи на коне върху няколко британски монети от I в. пр. Хр., бе издигната хипотезата, че Белият кон е още от времето преди римското нашествие на британските острови. Глупаци! Всъщност ето как стоят нещата. Щом получава поръчката от Алфред, Хък, ще не ще, се хваща като удавник за сламка за идеята да се облегне на храбростта и непомръкващата слава на драконите, за да възвеличае англосаксонския триумф. Но понеже само от два века се подвизава на Земята и благодарение на пословичната зла воля на някои по-възрастни членове на своето семейство никога не е виждал истински дракон, Хък решава да заимства от най-добрите образци на античното изкуство. И трябва да призная, че проявява добър вкус*.
* Този път драконът не позна. След смъртта на Методий в 865 г. ми се наложи да финансирам прехвърлянето на учениците на Солонските братя от Моравия в България, но понеже по него време бях закъсал финансово, създадох тия монети и ги пробутах на колекционерите.
Коментар на Хък Хогбен.
А сега за моите две нещастни глави. Когато след 927 години Хък най-сетне се наканва да ме създаде от плът и кръв, заради тъпата си пиеска, естествено в главата му изплува великолепното изображение от Уфингтън. В последния момент обаче, когато вече е задействал програмата за зачеването ми, той се сеща, че драконите в Централна Азия са триглави и в името на гадната драматургична достоверност започва да бърника в програмата, в резултат на което тя се скапва и аз се пръквам холографен и с две глави! Така глупавата грешка на дилетанта демиург и набеден драматург създава биологичния вид, призван скоро да наследи хората на Земята и да господства в цялата Вселена*.
* Божичко, иде ми да потъна в земята от срам, че тоя дракон се е пръкнал изпод ръцете ми. Дори клонираната овца Доли е по-скромна! Поне деветдесет на сто от тази история е пълна измислица. Нещата изобщо не стояха така, но никога няма да му кажа истината, за да не се пръсне от гордост. Нека го гризат съмнения, та по-скоро да се пукне от яд. Коментар на Хък
Хогбен.
Уплашен, че величието на драконите напълно ще унизи жалките човеци, Хък Хогбен бърза да издигне близо до така наречения Бял кон от Уфингтън друга фигура, с която се напъва да покаже какъв би трябвало да бъде човек, за да победи един дракон.
Великанът от Кърн
Върху хълма Тръндъл край селището Кърн Абас в английското графство Дорсет е полегнал великан, висок около 55 метра. Главните атрибути на величавото изображение, очертано с тесни ровове дълбоко в торфа по склона чак до варовиковата скала, са тоягата в дясната ръка на мъжа и фалоса в момент на ерекция – типичните средства, с които хората обикновено си избиват комплексите.
В околностите на Кърн Абас са популярни две обяснения на загадката. През XVI в. в близкия манастир се подвизавал някой си абат Томас, който имал навика открито да уговаря почтени жени от града и околностите да отстъпват на желанията му и един ден местните жители изтипосали карикатурата му на склона.
Според втората версия фигурата олицетворява местните «сопаджии», запазили неутралитет в Гражданската война през 1642-1651 г., ала тя изобщо не си прави труда да обясни ерекцията. Някои по-начетени почитатели на научнопопулярните книжки въздигат като кандидати за прототипи на Великана от Кърн тукашният феодал от XVIII в. лорд Холс, съзвездието Орион и келтския бог на лова, плодородието и водите Нодънс. Учените, неподвластни на местния патриотизъм, обаче са склонни да приемат, че великанът, наричан през средновековието Хелит или Хелис, е от времето на римско владичество в Британия и изобразява Херкулес*. Още повече, че новооткритите следи в тревата на хълма изглежда очертават лъвска кожа! Според мен обаче, ако Хък е нарисувал и този великан, става дума за портрет на художника като млад пес.
* Великанът от Кърн е точно толкова от римско време, колкото и монетите с изображението на дракона. Коментар на Хък Хогбен.
Високият мъж от Уилмингтън
Този британски геоглиф отстъпва по размери единствено на Великана от Атакама. Високият мъж от Уилмингтън, стискащ във всяка ръка по един прът, е издълбан от неизвестни майстори в хълмистата местност между Люис и Ийстбърн в графство Съсекс. Фигурата е висока около 70 метра и за разлика от Великана от Кърн през миналия век контурите й са очертани с боядисани в бяло тухли. Така е отстранена опасността изображението да бъде заличено при свличането на почвата по склона. Макар че англосаксонските патриоти се мъчат да си присвоят и това изображение, следите от древни светилища в околността налагат по-приемливата хипотеза, че си имаме работа със символ от доста по-стара историческа епоха. Някои дори предполагат, че Великанът от Кърн и Високият мъж от Уилмингтън са по чудо съхранени образци от изкуството на древна раса от великани*... Знае ли човек?
* Браво, драконче! Този път почти позна! Коментар на Хък Хогбен.
Американски графити
През XX в., когато САЩ най-после станаха Велика сила, някак естествено и американските геоглифи се прочуха почти толкова, колкото изрисуваните със спрейове стени в Бронкс и Харлем или прословутия филм Американски графити на Джордж Лукас.
Из дневника на Хък Хогбен:
29 януари 1932 г. На есен предстоят избори. Днес се договорихме с президента Хувър дискретно да започна рекламна кампания за повдигане самочувствието на неговите избиратели. Пардон, на американския народ.
Най-впечатляващи за лаиците са трите групи от общо около 200 фигури, изсечени върху старите речни тераси край коритото на река Блайт в Калифорния. Те са открити съвсем случайно през 1932 г. от един приятел на Хък по време на полет.
Сред тях преди всичко изпъкват знаменитият Гигант с разперените ръце и не по-малко известният Планински лъв от Блайт, който лично на мен, честно казано, повече ми прилича на газела. Ако това е лъв, майка му и баща му сигурно са живели в околностите на Хирошима през 1945 г. и са поели твърде голяма доза радиация, но в изкуството е така...
На геоглифите от Блайт изобщо не отстъпва по представителност и величествената фигура на жена канибал (наричана от местните хора Хаак-Ваак), с която бабите от района на Сейкътън, Аризона, плашат непослушните си внуци. В Райската долина, в югозападната част на Монтана, пък се намира внушителен геоглиф, който може наистина да съперничи на събратята си от Наска или Атакама. Предполагаемата богиня, почитана от индианците навахо, е дълга цели 380 метра, но за съжаление никак не е фотогенична и затова не мога да ви покажа нейна снимка.
Американците обаче най-вече се гордеят със своите могили, които според тях нямат аналогии по света. При тези по-сложните релефни изображения цели земни маси са оформени изкусно като различни животни. По-известните от тях са Могилата на скалния орел в Джорджия, Хълмът на мечето в Айова и най-величествената от всички - Могилата на голямата змия в окръг Адамс, Охайо. Мнозина археолози през миналия век, когато индианците трябваше да бъдат напъхани в резервати, не искаха да повярват, че тези истински произведения на изкуството са тяхно дело, и някои псевдоспециалисти развиха хипотезата за трансконтинентална инвазия. Те сериозно се опитаха да докажат абсурдното твърдение, че номади от Индия са пресекли Беринговия проток специално за да построят могилите и после са се върнали обратно.
Днес повечето американски археолози приемат, че могилите са дело на индианското племе адена, чиято цивилизация е процъфтявала преди около 3000 години. Предназначението на могилите обаче си остава неизвестно и, както става обикновено в такива случаи, могилите са натоварени с «ритуални функции».
При разкопките край форт Ейшънт в окръг Уорън, Охайо, обаче бяха открити два образа на змии - единият дълъг 30 метра, а другият - 46 метра. Първият е точно по линията на лятното слънцестоене, а вторият, който отстои на около 150 метра, лежи на пътя на първите лъчи при зимното слънцестоене. Тази находка принуди и най-отявлените привърженици на уестърните тутакси да изхвърлят от главата си традиционните внушения на Джон Уейн и сериозно да преосмислят представите си за астрономическите познания на американските индианци.
Проектите на Кристо
Не помня дали съм споменал, но Хък Хогбен се смята за българин. Дълго не вярвах на тази легенда, докато един ден не се запознах в Интернет с друг българин, обхванат от манията да превърне цялата Земя в платно за рисуване или по-скоро в постамент за скулптурите си.
Надникнете на адрес www.christojeanneclaude.net и ще се уверите, че приятелят на Хък Христо Явашев (Кристо) е достоен продължител на древната традиция висшите бозайници да избиват комплексите си като изографисват гигантски рисунки и скулптури, подходящи по мащаб само за драконите и някои по-едри динозаври.
Подозирам, че два от проектите на Кристо са му внушени от Хък, който пък избива специфичните български комплекси от чадъри и разни държавни и партийни домове. Не напразно не разрешиха на Кристо да забива своите чадъри в Англия, където комунистическите тайни служби убиха Георги Марков. А пък германските парламентаристи дълго не му даваха да опакова Райхстага от страх да не го запали*.
* Ама че тъп е тоя дракон. Проектът с чадърите на Кристо и Жан-Клод от 1984-1991 г. по начало бе разработен като духовен и естетически мост между САЩ и Япония. Що се отнася до намека за Георги Димитров, макар от сърцето ми да капе кръв, че се налага да защищавам комунист, все пак истината ми е по-скъпа. А тя е, че Гьоринг подкупи Ван дер Любе под носа на Георги Димитров и успя да го изпревари. Коментар на Хък Хогбен.