Открай време и този нос подобно на Шабла е служил за добър навигационен ориентир на древните мореплаватели. Тук, в малкото заливче, закътано югозападно от Маслен кос и подветрено на преобладаващите ветрове, през 1960 година се е зародила българската подводна археология. Първите подводни проучвания показали, че в това заливче малки кораби са намирали убежище при буря още от VI в. пр. Хр. По-многобройните материали от периода на късната античност и средновековието (от V-VIдо XIV в.) дали основание на ръководителя на експедицията Иван Гълъбов да заключи, че интересът към района на Маслен нос се е заселил през периода на средните векове. [33], [34]
До нас не са достигнали данни за античен или средновековен фар на Маслен нос. Първите сведения намираме в бюлетина за състоянието на фаровата служба от 6. XII. 1863 г., в който централната служба в Истанбул е отбелязала координатите на неподвижен червен огън на носа. Височината на огъня над морското равнище била 10 м, а видимостта на светлината - 6 мили. [30] По всяка вероятност този фар е приличал на „събратята" си от онова време на Варненския нос и остров Св. Анастасия, т. е. представлявал: е железен стълб, на който вечер издигали червен фенер. По-нататъшната съдба на това съоръжение не ми е известна.
През 1930 г. фирмата Julius Pintsch построила на носа (42°18' с.ш. и 27°48' и.д.) нов фар, който работи и до днес. Той представлява бяла, кръгла каменна кула, висока 6 м (с постамента за оптиката - 7,5 м), на която била монтирана оптика Julius Pintsch с автомат, работещ на маслен газ. Бялата групово проблясваща светлина с периодичност 17,2 с (три проблясъка по 0.4 с, разделени от три затъмнения - две по 4 с, а последното - 8 с) се излъчвала от 37,5 м надморска височина и се виждала на 20 мили според тогавашните (явно преувеличени) пресмятания. Оптиката се включвала ръчно и се въртяла от мембранно газово моторче, което използвало налягането на масления газ, преди той да постъпи в горелката. На 25 юли 1932 г. газовият автомат започва да работи на ацетилен.
Край фара било построено жилищно помещение (стая и кухня) за фаропазача, а в заливчето на 500 м южно от фара бил изграден малък бетонен кей, където можела да пристава моторна лодка. Дълги години оттук ставало снабдяването на фара с гориво и продоволствия, защото особено зимно време той бил напълно откъснат по суша. През 1937 г. южно от фаровата кула била издигната четириъгълна каменна постройка, висока 3 м, върху която била поставена бронзова камбана. Задвижващият механизъм, който се навивал и пускал ръчно, бил монтиран в постройката. При едно навиване в продължение на два часа камбаната звъняла по два пъти на всеки 9 с, като паузите били съответно по 3 и 6 с.
През следващия четвърт век почти нищо на Маслен нос не се променило. Необходимостта от радиофар на носа обаче наложила сериозна модернизация. Преди всичко било прекарано брегово захранване с променлив ток. От 1961 г. радиофарът започнал денонощно да излъчва позивните МН, а старата оптика на фара била електрифицирана. Тя работила до 1968 г., когато била заменена със съвременна електрическа оптика М-300, а от 1977 г. е във Военноморския музей във Варна. Миналата година фарът на Маслен кос се сдоби с нова оптика М-500, която заедно с електронния фаров автомат, конструиран от инж. Оник Чатакян, го превърнаха в едно от най-хубавите фарови съоръжения по българския черноморски бряг.
От старите фараджии на Маслен нос днес са останали само Слави и Желка Еневи, които от тази година имат двама нови колеги. Бай Слави и жена му са тук вече седма година, а преди това той е служил като мичман във флота.
- Свикнахме вече - отговаря той засмян на моя въпрос. - Понякога си викаме с жената: хайде да си ходим, но ни става мъчно и решаваме да поостанем още малко. Ей на вземаме и някое от внучетата при нас да ни разтушава...
На Маслен нос неприятностите на фараджиите не идват толкова от морето, колкото от сушата. И не само защото пътят е лош, а заради многото змии. Бай Слави ни разказва за честите му срещи с тях в акумулаторното, където те се крият на топло, а веднъж един от колегите им намерил смок в леглото си, под дюшека. Останахме с впечатление обаче, че те някак вече са свикнали и със змиите. Леля Желка ни нагости в беседката, поприказвахме си, разгледахме фара, Ангел също остана доволен от възможността да снима, и си тръгнахме, очаровани от дивата природа, която винаги изглежда гостоприемна, когато не се налага да живееш и работиш постоянно сред нея.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909—1910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910—1911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.