Анхиало бил основан в древността като колония на античния град Аполония (Созопол), но не там, където е сега, а в местността Палеокастро. По време на римското господство той процъфтял толкова, че затъмнил славата на съседните Аполония и Месембрия. През. византийско време императрица Ирина, отново основала града в 784 г. на днешното му място - при някогашния фар. [4, с. 852]. След основаването на българската държава той имал сходна съдба като Месембрия, докато бил превзет от турците в 1553 г. По време на османското иго обаче Анхиало станал най-оживеният морски център на юг от Балкана. Така било и малко след Освобождението, когато постепенно Бургас го изпреварил.
От четирите фара на Поморие, за които открих сведения, днес са останали само два. Следите на древния фар от времето преди императрица Ирина се губят във вековете. За фара, споменат от Иречек в 1884 г., все още нямам други данни. През 1955 г. върху триметров железен стълб на челото на поморийския пристан била поставена постоянна зелена светлина, която се издигала на 5 м над морското равнище и се виждала на 3 мили. Тя е премахната през 70-те години.
Нашите представи за фара на Поморие обаче са свързани преди всичко с фара, построен от фирмата Julius Pintsch през 1933 г. Той се издига върху изкуствена платформа от каменни блокове, дълга 9 м, широка 8 м и висока 1,5 м над водата на 5,5 кабелта югоизточно от нос Поморие (42°33' с.ш. и 27°40' и.д.). Върху нея има втора платформа, висока 1,5 м, широка 6 м и дълга 8 м. Над втората платформа е иззидана каменна кула.
На 3 юли 1982 г. тръгваме от Поморие с лодката на рибаря Яни Рибов и след няколко минути правим два кръга около кулата, за да може Ангел да снима. Тя е висока 5,3 м, а горе в средата се издига почти двуметрова цилиндрична бетонна основа, на която била монтирана 150-милиметрова оптика Julius Pintsch, работеща на маслен газ. Червената проблясваща светлина имала периодичност 15 с (проблясък - 5 с, тъмнина — 10 с) и се издигала по тогавашните пресмятания на 12 м над морското равнище, като се виждала на 9 мили. Вероятно през 1957 г. газовата оптика била заменена с електрическа АМ-300 (фаб. № 9190) с фотоклетка за автоматично включване и изключване и тогава периодичността на светлината станала 12 с (проблясък - 2 с, тъмнина - 10 с). Електрозахранването на фара е на акумулатори.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909—1910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910—1911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.