Из дневника на Хък Хогбен:
23 май 1701 г. Уилям Кид е най-злощастният пират на този свят! Днес го обесиха мърцина, защото той всъщност не е никакъв пират, а най-обикновен капер. Спомням си, че се бе заселил в Ню Йорк, когато английската короната го нае в 1696 г. да се справи с истинския пират Джон Ейвъри. Същият онзи нагъл нехранимайко, дето по онова време плячкосваше всичко, що плава в Индийския океан, и веднъж дори се опита и мен да обере. Каперската грамота даде на Кид право да пленява кораби и имущество, принадлежащи на френския крал и неговите поданици. И той се справи отлично със задачата до деня, в който част от екипажа му се разбунтува и се присъедини към пирата Халифорд. Кид ми разказа как на път за дома узнал на един от Карибските острови, че е обявен за пират. След като закопал за всеки случай на остров Гардинър значителна част от завоюваното в честните морски битки с французите, уверен в невинността си, той пристигна в Ню Йорк, нае ме за адвокат и се яви пред английския губернатор, но се оказа, че всички документи за законната му дейност мистериозно са изчезнали. Зложелателите му тутакси дадоха под клетва лъжливи показания в съда и така се роди легендата за кръвожадния пират Кид и неговите несметни богатства. Кид бе натирен от колониалните власти в Лондон, където бе осъден по бързата процедура и днес го обесиха. Бог да го прости!
Отдавна мечтаех да се докопам до дневника на Хък Хогбен, за да открия истината за моето раждане. И един хубав, слънчев ден, когато Хък замина за Речния свят да навести покойните си приятели, най-сетне щастието ми се усмихна. Грабнах първата попаднала ми тетрадка и, щом прочетох този откъс, ми стана толкова мъчно за пирата Кид, че мигом се захванах да търся съкровището. Ама историята се оказа бая заплетена. Естествено, остров Гардинър отдавна беше ошушкан, но затова пък частното ми разследване из миналото на Нова Скотия ми предложи много пикантна храна за ума.
Откритието
През 1795 г. любознателният хлапак Даниъл Макгинис безгрижно се разхождал по Оук Айланд (Острова на дъба), едно от 350-те островчета в залива Махоун, на четири мили срещу родния му град Честър в канадската провинция Нова Скотия и само на някакви си 630 мили североизточно от Ню Йорк – градът, където според Хък англичаните изяли главата на капитан Кид. Денят бил прекрасен, очите на хлапето щъкали и късметът го споходил. То се натъкнало на любопитна вдлъбнатина в земята. Над нея се издигал червен дъб с подкастрен клон, на който висял стар корабен скрипец, сякаш някой спуснал нещо ценно в кладенец и сетне затрупал шахтата. И тъй като в Нова Скотия отдавна се ширели слухове, че несметните богатства на злощастния капитан Кид са пренесени от остров Гардинър и са заровени на някой от хилядите необитаеми острови около Халифакс, той решил да се върне на Оук Айланд с приятелите си, за да изследват по-обстойно ямата с парите.
В продължение на няколко дни Даниъл Макгинис, Джон Смит и Антъни Вон разкопавали странната шахта с диаметър четири метра, която вече наричали помежду си Златния кладенец и очите им все повече заприличвали на палачинки. Само на метър под повърхността те попаднали на каменен похлупак! На третия метър пък се натъкнали на платформа от дъбови греди, здраво вкопана в стените на шахтата. Силите им се изчерпали, когато до деветия метър се сблъскали с още две дъбови платформи. За тази работа била нужна специална подготовка! И кой знае колко време щяло да мине, докато я придобият, ако внезапно не се сдобили с нов приятел.
Из дневника на Хък Хогбен:
2 април 1804 г. С Даниъл, Джон и Антъни учредихме първата концесия за търсене на съкровища на Оук Айланд Онзлоу Къмпани. Бързо достигнахме старата кота от девет метра и продължихме надолу. До 26-ия метър монотонното редуване на отколешните им познайници, дъбовите платформи, се разнообразяваше единствено от дебели до педя пластове дървени въглища, хоросан и кокосови влакна. На 27-ия метър обаче съдбата ни се усмихва. Попаднахме на плосък камък с издълбана криптограма! Ама изобщо не си губихме времето да разчитаме тая абракадабра, защото вече сме сигурни, че съкровището е наблизо.
5 април 1804 г. Следващата платформа е от смърчови колове – новост, която съвсем ни замайва главите! Но тъй като се бе стъмнило, успяхме само да опипаме дъното с коловете и стана ясно, че сме стигнали до нова преграда!
Капнали сме от умора и заспиваме с мисълта какво ли има под нея?...
6 април 1804 г. През нощта в шахтата започнала да се просмуква вода и на сутринта с ужас открихме, че кладенецът е наводнен до 10-ия метър!
9 април 1804 г. Тутакси наехме единствената водна помпа в околностите на залива Махоун, но тя не само че не ни свърши никаква работа, но отгоре на всичко се счупи... Жалко, че трябва да тръгвам. Налага се да прелетя над половината Тихи океан, за да се върна на кораба «Надежда», защото на 7 май с Иван Фьодорович Крузенщерн пак ще откриваме Нуку Хива и не искам да пропусна това знаменателно събитие...
2 май 1805 г. Докато Иван Фьодорович плава към Сахалин, прескочих до Оак Айланд. С Даниъл решихме да сменим тактиката и прокопахме нова шахта, паралелна на първата. Задачата е по силите ни, защото макар ямата да е дълбока едва ли не колкото Кьолнската катедрала, дълбаем варовик, гипс и пясъчник.
13 май 1805 г. Щом стигнахме до 33-я метър, побързахме да издълбаем хоризонтален тунел към Златния кладенец и мигом попаднахме в капана – водата нахлу с такава сила в новата шахта, че едва се спасихме. Връщам се на кораба, защото утре Иван Фьодорович пристига на Сахалин и сигурно ще ме потърси.
Капанът
Божичко, какви глупаци! А Хък постоянно ми натяква, че аз съм вършел глупости. Та на тия идиоти изобщо не им направило впечатление, че нивото на водата в Златния кладенец подозрително точно съвпада с морското равнище. (Вж. схемата на Златния кладенец, която съм направил по:http://www.activemind.com/Mysterious/Oak/story.htm, но май на този адрес вече няма никой?!) Като отпушили «ямата с парите», капанът щракнал и специалният защитен тунел, прокаран от мистериозните строители до Залива на Смит, наводнил една след друга и двете шахти. А морето било само на 150 метра от Златния кладенец! И този капан бил само малка част от заплетения план на стария Хогбен да попречи на непосветените да се доберат до тайната на Оук Айланд.
Ала Хък го разбрал много късно. Изобщо разкъсван между околосветското плаване с Крузенщерн и проучването на Златния кладенец по него време Хък извършил толкова много глупости, че спокойно можем да обявим това негово начинание за най-неуспешното в живота му*. Изглежда господ предварително го наказал, загдето на следващата година ме създал и тутакси ме изоставил**.
* Как ли не си е прехапал дългите езици драконът, когато е написал тази оценка. Защото обикновено, когато се сблъска с някоя щуротия на баща ми, Трифончо първо се напикава от страх и едва след това се опитва да раздвижи ленивия си ум. Коментар на Хък Хогбен.
** Вече споменах за комплексите на дракона, който изглежда съвсем се изживява като изоставено дете от роман на Дикенс. Коментар на Хък Хогбен.
Труро Къмпани
Новата компания, призвана да открие съкровището, носи името на съседния град в Нова Скотия, откъдето са поредните иманяри. От някогашната Онзлоу Къмпани в нея се включва само Антъни Вон – вече на почтена възраст (64-годишен!).
След доста дълга подготовка втората вълна от търсачи на силни усещания се изсипва на острова в 1849 г., за да установи, че стените на Златния кладенец отдавна са се срутили. Само за две седмици екипът от наемни миньори отново достига на дълбочина 26 метра и... кладенецът пак започва да се пълни с вода. Тутакси започват яростно да я изпомпват, но естествено не смогват да се справят с целия Атлантически океан. Тогава новите съдружници изваждат от ръкава последния коз: монтират над шахтата сонда. Дълго рових в архивите на Хък и накрая открих писмения отчет на Дж. Макколи, един от собствениците на Труро Къмпани, за последвалите събития:
«След като премина през платформата, която при проверката се оказа от смърч и бе дебела около 13 см, сондата пропадна 30 см и след това премина през дъбова дъска, дебела 13 см, сетне премина през 56 см метални късове, но свредлото не донесе нищо горе, което би говорило за съществуването на съкровище, ако не се смятат три халки от старинна верижка за часовник. По-нататък сондата премина през 20 см дъб, който ние взехме за дъно на първия сандък и капак на втория; след това отново през 56 см метал, както по-рано, сетне през 10 см дъб и 15 см смърч, а накрая сондата премина през двуметров пласт глина, без да срещне никакви прегради.»
Естествено, в отчета на Макколи мерките са в дюймове и футове, но не това е важно, а трите халки, за които дискретно не става дума от какво са направени! Тези три халки бързо изчезват и разследването ми показа, че сладкият спомен за тях периодично се появява вече 150 години. И в зависимост от скептицизма или въодушевлението на изследователите материалът, от който са изработени, се кандилка из Менделеевата таблица от медна тел до злато?!
С Труро Къмпани е свързана и друга любопитна подробност. По време на един от първите сондажи, ръководени от техника Джеймс Питблейдо, един миньор забелязва как той отлепя нещо от наклепаното с глина свредло. На искането да покаже намерения предмет техникът отговаря, че ще представи находката на Общото събрание на директорите. Ала Питблейдо не само че не се появява на това събрание, но изчезва от острова. По-късно се появява на континента и се свързва с могъщ предприемач, който веднага залива всички с щедри предложения да закупи големи участъци от Оук Айланд. Разбира се, не му се отдава, защото вече е плъзнала мълвата, че по сондата е полепнал... едър брилянт!
Търсачите на съкровища от Труро Къмпани се завръщат на острова в 1850 г. с «нов» план: да прокопаят още една паралелна шахта (№3)! И пак повтарят грешката на Хък. Отново прокопават хоризонтален тунел и... отново настъпва потоп. Миньорите едва се спасяват от удавяне. Някой дори се нагълтват с вода и чак тогава забелязват, че е солена! Шахтата със съкровищата е свързана с морето! И когато най-после се сещат да изследват брега при Залива на Смит, се натъкват на ново изумително откритие.
Изкуственият плаж
След като разчистват еднометров пласт от пясък и чакъл, работниците попадат на петсантиметров слой кокосови влакна, а под него – на два пъти по-мощен пласт кафяви водорасли. При това крайбрежната ивица под водораслите е павирана с плоски камъни досущ като градски площад!
Оказва се, че проектантът на Златния кладенец е създал истинска дренажна система. И тя обхваща целия 45-метров плаж! По време на прилива кокосовите влакна и водораслите обилно се просмукват с морска вода, като същевременно филтрират тинята и пясъка. А при отлива те я отдават в разперена като човешки пръсти система от дренажни канали, съединени със Златния кладенец чрез 150-метров подземен тунел. По-късно, когато откриват този тунел, става ясно, че и той е грижливо изграден. Височината му е повече от метър, ширината е 75 см, а стените му са облицовани с гладки камъни!
Естествено при първия голям отлив иманярите от Труро тутакси издигат насип на плажната ивица. Обнадеждава ги и фактът, че междувременно откриват останките на стар вал. Приливът обаче е необичайно висок и помита рехавата им преграда. Следващите действия на Труро Къмпани приличат досущ на налудничави деяния на обезумял човек. Прокопани са три нови шахти (№ 4, 5 и 6) и поредната хоризонтална галерия! Макар този път замисълът да е по-хитър – съдружниците в Труро Къмпани смятат да прекъснат Тунела от Залива на Смит и да отбият водата в новата шахта, т.е. да извадят Златния кладенец от системата на скачените съдове, – за всеобщо изумление планът им пак се проваля.
Труро Къмпани се завръща на Оук Айланд чак в 1859 г. с нови сили и нови пари. Отново копаят шахти и тунели, докарват на острова и парни помпи. Шейсет и трима души и тридесет коня неуморно изпомпват... морето. Земята около Златният кладенец заприличва на решето, парите свършват и компанията прекратява съществуването си.
Подозрението
И до днес обаче в Нова Скотия има хора, които са убедени, че през 1860 г. Труро Къмпани не фалира, а съдружниците в нея просто успяват да отмъкнат съкровището от Златния кладенец. Мълвата твърди, че една вечер работниците все пак съумяват да преградят Тунела от Залива на Смит, изпомпват водата от кладенеца и се връщат с лодките на континента. Когато на следващото утро идват на работа обаче, не заварват никого на острова. Съдружниците са натоварили целия инвентар на кораба и са се пръждосали. Тъй като предварително им било заплатено, работниците нямат причина да се оплакват, но остават с чувството, че са измамени. Напълно по силите на петимата здрави директори на Труро Къмпани е (макар и в джентълменски костюми!) да се пъхнат във временно отводнения Златен кладенец и да вдигнат съкровището на повърхността. Та нали сондирането показало, че всеки сандък е висок не повече от 76 см! Естествено на мен ми беше много по-лесно да разбера какво точно е станало.
Из дневника на Хък Хогбен:
5 април 1860 г. След като спазих най-точно напътствията, днес най-сетне успях да измъкна сейфа от Златния кладенец на Оук Айланд. Под него обаче остана още един сандък, за който чичо ми кой знае защо не спомена нищо в писмото си. Но за сейфа той се оказа прав. Изобщо не можах да го отворя. Беше ме предупредил, че няма смисъл да опитвам, но не устоях на изкушението. Ако баща ми разбере какво съм направил, сигурно ще ме убие. На ония отчаяни иманяри от Труро къмпани пък подхвърлих друг сандък, пълен с жълтици и лесно ги убедих да прекратят разкопките...
Оук Айланд Асосиейшън
Повечето местни жители обаче изобщо не желаят да повярват, че пришълците от Труро са задигнали съкровището под носа им, и след година възниква... Оук Айланд Асосиейшън. Първата работа на ентусиастите е добре да разчистят Златния кладенец. Планът за отводняването му пък включва прокопаването на две нови шахти около него. После ги свързват с галерия. Целта си е все същата: да прекъснат Тунела от Залива на Смит, да разрушат съществуващата система от скачени съдове и на нейно място да изградят нова. Но Златният кладенец е като омагьосан! И този път само обедната почивка спасява работниците. Кладенецът се срутва, галерията е затрупана, а преградата, крепяща съкровището, пропада вдън земя.
Следващите шахти никнат като гъби (номерата им стават двуцифрени!) и накрая парите на Оук Айланд Асосиейшън свършват.
Срутеният кладенец
През следващите няколко години различни компании си опитват щастието, но резултатът е един и същ: нови нахалос прокопани шахти и нови диги, разрушени от прилива...
В 1893 г. Фред Блеър основава Оук Айланд Трежър Къмпани и подновява търсенето на бленуваното съкровище. Този път надеждата се крепи на открития в 1878 г. на около стотина метра от Златния кладенец стар, срутен негов близнак, който вероятно е служил за вентилационен отвор на строителите на Тунела от Залива на Смит. Когато започват да го разчистват обаче, той също се наводнява.
Усилията отново се насочват към Златния кладенец. През 1897 г. той е разчистен до 33-я метър и най-после е разкрит входът на Тунела от Залива на Смит. Обаче опитът да бъде трайно запушен пропада и кладенецът отново започва да се пълни с вода. Тогава решават да взривят с динамит тунела и по този начин да блокират притока на вода от залива. Пробити са пет отвора. Следват шумотевица, прах... и водата шурва в Златния кладенец с небивала сила?!
На Фред Блеър не му остава нищо друго освен с помощта на сондата да види какво се опитва да скрие водата.
Циментовото хранилище
На 36 метра тя попада на дърво, на 38 метра – на метал, а след 39-ия метър са открити два дебели водонепроницаеми пласта синя глина, запечатани с хоросан. Главната находка е именно между тях. Своеобразният циментов трезор е висок цели два метра и стените му са дебели по 18 см. Вътре в него сондата първо се натъква на дърво, а след около педя празно място – на непозната субстанция. Следва някакъв мек метал, близо метър по-твърди метални късове и пак мек метал.
Когато сондата прониква за втори път в циментовото хранилище, мистерията само се задълбочава, защото по нея полепва парченце пергамент от агнешка кожа, върху която личат символите «wi», «ui» или «vi».
Убедени повече от всякога, че съкровището е на дъното на Златния кладенец и чака само тях, хората на Блеър започват като луди да копаят нови шахти. И всичките се наводняват...
Изобщо цели двеста години иманярите на Оук Айланд повече копаят, отколкото мислят, и накрая се налага да псуват омагьосания кладенец.
Вторият тунел
През май 1899 г. най-сетне става ясно, че проклетата магия не е никаква магия. Просто с присъщото му садистично чувство за хумор строителят на тайника - старият Хогбен - се погрижил той са се наводнява и от втори тунел, прокопан от Залива на южния бряг! Единствената любопитна подробност през следващите трийсет години е, че по време на една лятна ваканция Хък довежда на острова бъдещият 32-ри президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт и докато се прави, че търси съкровището, се сприятелява с него.
Из дневника на Хък Хогбен:
15 юли 1929 г. Вече съм сигурен какво съдържа още тайника на Оук Айланд, но ако измъкна на бял свят ръкописите на Шекспир, баща ми тутакси ще разбере, че съм се е докопал до неговия сандък и тогава няма да ми се размине. Интересно за какво ли му беше сандъка на онзи, дето се представяше на чичо ми, но все избягваше да се срещнем лично и се свързваше с мен чрез посредници? Е, човекът си плати, негова работа... Търсенето на «съкровището» вече се е превърнало в истинска индустрия и е време да подхвърля някои нови загадки на иманярите...
Каменните фрагменти
През 1936 г., докато Гилбърт Хадън и ветеранът Фред Блеър почистват някои от старите шахти на острова, Хадън прави две открития далеч от Златния кладенец. Първото е фрагмент от камък с криптограма, подобна на онази, която Хък и приятелите му намират в кладенеца на дълбочина 27 метра.
Второто откритие е не по-малко любопитно. В Залива на Смит Хадън се натъква на няколко стари талпи, които явно са част от по-голяма конструкция. И най-интересното в тях е, че са свързани с дървени щифтове.
През 1938 г. и Ъруин Хамилтън прави няколко проучвателни сондажа, при които намира камъни и чакъл в Златния кладенец на дълбочина 57 метра. Според него те не са типични за острова и са донесени отвън. При сондирането на друга стара шахта пък той открива дъб на дълбочина 53 метра – много под естествения варовик.
През 1959 г. Боб Рестол пък намира в Залива на Смит камък с надпис «1704». Макар мнозина да смятат, че той му е подхвърлен от някой шегаджия (в дневника на Хък не открих нищо по този въпрос?!)*, чак до смъртта си Рестол е убеден, че камъкът е част от тайнствената първоначална конструкция. За нещастие през 1965 г. Боб Рестол, сина му и двама работници се задушават в Златния кладенец вероятно от газовете на генератора. Щафетата е поета от адаша му Боб Дънфийлд, който безуспешно се опитва да реши проблема с булдозери и кранове. Той заприщва Залива на Смит и се опитва да прокопае в южния край на острова отводнителна траншея към една стара шахта, за която предполага, че е вентилационният отвор на втория тунел.
* Защото не съм аз. Коментар на Хък Хогбен.
Подземната пещера
Главната заслуга на Дънфийлд обаче е, че доказва съществуването на естествена подземна пещера под Златния кладенец, за която се заговаря още през 1955 г. Сондата на Дънфийлд открива 60-сантиметров варовиков пласт на дълбочина 52 метра, под който има 12-метрова кухина със скалисто дъно.
Трайтън Алайънс
Последният изследовател на Оук Айланд през ХХ в. Даниъл Бланкъншип работи на острова от 1965 г. Първоначално той се захваща с шахтата, открита от Дънфийлд, и установява, че тя продължава и под 15-ия метър. През 1966 г. Бланкъншип открива кован гвоздей и халка на дълбочина 18 метра, а на 27-ия метър попада на част от пропадналия оригинален тунел към южния бряг. На следващата година той намира там и ножица от ковано желязо, изработена по всяка вероятност в Мексико около 1700 г. Веднъж случайно се натъкнах на абсолютно същия екземпляр в колекцията на Хък и се убедих, че той продължава да се шегува с иманярите от Оук Айланд.
Обнадежден Бланкъншип създава Трайтън Алайънс, за да продължи изследванията. И докато работят в залива на Смит новите съдружници откриват няколко талпи, дебели по 60 см и дълги до 20 метра. Равномерно, през около метър, на тях са издълбани римски цифри и тук-таме се срещат дървени щифтове. Тъй като радиовъглеродният анализ ги датира на около 250 години, те предполагат, че са се натъкнали на части от оригиналното хидротехническо съоръжение (може би кесон?), което са използвали първостроителите на Златния кладенец.
В западния край на Оук Айланд също са намерени части от дървена конструкция, скрепени с ковани гвоздеи, а на триметрова дълбочина – и чифт кожени обувки.
Сондажният кладенец 10-X
Последните удивителни открития са направени от екипа на Трайтън Алайънс през 1976 г. По време на сондирането на 50-ина метра от Златния кладенец хората на Бланкъншип попадат на изкуствени каверни. Изображенията, които камерата доставя от дълбочина около 70 метра, обаче надминават всички очаквания. В началото сякаш някакви ръце плуват в мътилката, после се мяркат подобия на три сандъка и накрая се появява нещо, ужасно приличащо на човешко тяло! Бланкъншип тутакси решава да изпрати долу водолази, за да видят що за чудовища има в пещерата. Направени са няколко опита, но силното течение и почти нулевата видимост не позволяват на водолазите да открият нещо ново.
Скоро след това кладенецът се срутва от само себе си и повече не е правен опит да бъде отварян.
Из дневника на Хък Хогбен:
23 септември 1976 г. След като водолазите на Бланкъншип едва не ме спипаха на местопрестъплението, съборих кладенеца и сложих точка на историята със съкровището на Оук Айланд.
Кажете ми сега как да не уважавам единствения си родител, като е по-голям гадняр дори от мен, ама винаги се прави на света вода ненапита! Светът, наричан Втората библиотека, и неговите смахнати жители, тленните герои от литературата и изкуството на Земята, явно са създадени от чичото на Хък по технологията за материализиране на стария Хогбен, скрита в сандъка на Оук Айланд. С оригиналите на Шекспир обаче работата е мътна. Неведнъж съм питал Хък дали те са писани от Франсис Бейкън и затова са били скрити в тайника на Златния кладенец, ама кучето си мълчи. Дума не обелва мръсникът му с мръсник! Само когато се напие се вайка, че най-голямата му грешка в живота била, че не успял приживе да се сприятели с Шекспир, защото по него време гонил михаля с Хенри Хъдзън, което на човешки език означава, че двамата глупаци търсели Северозападния път към Индия през Северния полюс. Но истината е съвсем друга! Всъщност Хък мрази да му напомнят, че докато Шекспир поставял Хамлет на сцената моят дълбокоуважаван родител бил твърде зает заедно със сър Джон Харингтън да изобретяват тоалетното казанче*..
* Този път драконът Трифон прекалява:
1. Никога не съм твърдял, че Франсис Бейкън е писал произведенията на Шекспир. Наистина имаше нещо съмнително във факта, че старият Бил не ми направи особено впечатление на времето, но съвременниците по традиция не само че никога не оценяват по достойнство гениите в своите редици, но много често направо ги низвергват.
2. За 1300 години само три пъти съм се напивал до козирката все заради жени и в два от случаите драконът Трифон все още не съществуваше дори в мислите ми.
3. С Хъдзън не сме гонили михаля, а търсехме друг морски транспортен коридор към Индия, конкурентен на португалския, защото турците бяха препречили единствения естествен път по суша.
4. Винаги съм се гордял, че съм един от изобретателите на тоалетното казанче. Коментар на Хък Хогбен.