Има една друга история, която не е класически артефакт за щуротиите на стария Хогбен на Земята, но е много показателна за ролята на това семейство в човешката история. Не знам дали съм споменал досега, че Хък има чичо. Братът на стария Хогбен полинезийският шаман Пакеекее от остров Нуку Хива е най-светлата личност в семейството, която много ме уважава и дори, бих казал, ме почита. Но да карам по ред.
Храмът Господен
Ето какво можем да прочетем в Трета книга Царства (6:1) на Библията: «В четиристотин и осемдесетата година след излизане на Израелевите синове от Египетската земя, в четвъртата година на Соломоновото царуване над Израеля, в медец зиф, който е вторият месец, Соломон почна да гради храм Господу.» Ако главната роля в Стария Завет по божията воля (разбирай прищевките на стария Хогбен!) е поверена на Мойсей, то водещата поддържаща роля по право е отредена на цар Соломон (968-928 г. пр. Хр.).
Именно на неговата грандиозна строителна програма е посветена почти цялата библейска Трета книга Царства, а пословичната му мъдрост е увековечена в знаменитите Притчи Соломонови, Еклисиаст,Песен на песните и Премъдрост Соломонова. Цар Соломон съгражда първия Храм Господен, изпълнявайки повелята на баща си Давид. До тогава евреите отдават почит на Бога в оброчища. Строителството на храма продължава седем години – от 964 до 958 г. пр. Хр. Паралелно с него Соломон строи и два двореца – за себе си и за първата си съпруга – дъщеря на египетския фараон. Второто начинание трябва да е било доста по-пищно, защото му отнема 13 години.
Царските градежи не само създават работа на хиляди строители, каменоделци, дърводелци, златари, бижутери, тапицери, зографи, корабници, моряци и керванджии от Израел и всички съседни страни, но бая увеличават данъците и на практика привличат вниманието на целия античен свят. Любопитно е, че в строителството се прилагат някои технологии, които и до ден днешен си остават загадка. Екзотични материали и скъпоценности се стичат към Ерусалим от царства, които все още не са окончателно идентифицирани. Цар Соломон дори се изхитрява да ползва услугите на неземни, езотерични и отвъдни сили и впряга в работа даже членове от свитата на самия Господ Бог.
Според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч ето как изглежда първата десятка на най-прочутите мистериозни атрибути и деяния на цар Соломон:
1. Пръстенът на цар Соломон 2. Демоните-слуги на цар Соломон 3. Плаването до Офир на соломоновите корабници 4. Рудниците на цар Соломон 5. Даровете за Савската царица «вън от онова, което цар Соломон и подари с ръцете си» 6. Първият Храм Господен 7. Домът на сина Давидов 8. Конюшните на цар Соломон 9. 700-те жени и 300-та наложници на Соломон 10. Мъдростта на цар Соломон
Пръстенът на цар Соломон
Случило се така, че докато майсторите на цар Соломон градели Храма Господен, демонът Орниас всеки ден по залез слънце слизал при тях от небето, отмъквал половината от заплатата на сина на главния майстор и смучел кръвта на бедното момче през палеца на дясната му ръка. Един ден Соломон съзрял изнемощялото хлапе и се поинтересувал да не е болно. Когато узнал причината за слабостта му, царят се разгневил и отправил молитва към Господаря на Множеството небесни светила да му доведе демона.
Архангел Михаил се отзовал на молбата му и донесъл на цар Соломон един пръстен, на който било гравирано Неизказано Великото име във вид на пет преплетени една в друга букви А, сиреч пентаграма. Хлапето било инструктирано и нататък работата тръгнала по мед и масло.
Когато при залез слънце Орниас се появил, момчето хвърлило пръстена в гърдите на демона и му заповядало в името на Господ Бог да се яви пред царя. Орниас твърде добре познавал силата на пръстена и смирено изпълнил повелята. Щом се появил пред Соломон, царят тутакси го изпратил да дяла камъните за строежа на Храма Господен, докарани от Арабия по море. Ето как се обяснява загадъчният текст в Трета книга Царства (6:7): «Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.»
Демонът Орниас бил нужен на цар Соломон и по друга причина. Тъй като при градежа на Храма не бивало да се използва желязо Соломон се изхитрил вместо метални сечива да използва загадъчното насекомо Шамир. Направляването на Шамир обаче било сложна задача и след Мойсей само демоните можели да се справят с нея.
С помощта на пръстена цар Соломон впрегнал много демони на работа, включително и техния пряк шеф Ашмедай (Асмодеус). Един ден обаче пръстенът му изиграл лоша шега. Тогава двамата с Ашмедей останали насаме и цар Соломон рекъл:
– Виждаш, че демоните не са много по-висши от човека и нямат власт над него, защото аз те победих и те направих мой пленник.
– Ако махнеш тази верига, на която е гравирано Неизказано Великото име – отвърнал му главният демон – и ми дадеш за малко твоя пръстен, аз ще ти покажа моето превъзходство.
Този път любопитството надделяло над мъдростта и Соломон сглупил, като решил да изпита Ашмедей, за което после дълго съжалявал. Щом сграбчил пръстена, демонът погълнал царя, после разперил крилете си, така че едното докоснало Небесата, а другото – Земята, и изплюл царя на Израел в една далечна земя на 700 километра от двореца му. Сетне Ашмедей се обявил за цар Соломон, а истинският цар години наред бил принуден за се изхранва с просия в чуждата земя.
Когато Соломон най-после си върнал властта, повече никога не се разделял с пръстена си и по изричната му воля бил погребан с него. Така гласи легендата. Аз обаче залагам и последния милиграм от холографната си драконова чест, че тук става дума за най-обикновена хипербола, а историческата истина е съвсем друга. Като погледне делата на цар Соломон всяко разумно същество тутакси ще стигне до извода, че те са сторени от двама, доста различни човека. Ето едно примерно деление:
Атрибути, достойни да задоволят мегаломанията на стария Хогбен
Пръстенът на цар Соломон
Демоните-слуги на цар Соломон
Домът на сина Давидов
Конюшните на цар Соломон
700-те жени и 300-та наложници на Соломон
Деяния, достойни само за уважаемия г-н Пакеекее
Плаването до Офир
Рудниците на цар Соломон
Даровете за Савската царица
Първият Храм Господен
Мъдростта на цар Соломон
Който познава стария Хогбен и неговия брат, полинезийския духовен водач таоа Пакеекее, няма нужда от никакви съмнителни доказателства от дневника на Хък Хогбен и тутакси възприема горните таблици като аксиома. Явно с помощта на пръстена с пентаграмата двамата братя са се изреждали на престола на цар Соломон и всеки според нрава и способностите си е допринесъл за неговата слава.*
* Трябва да призная, че изсмуканата от пръстите на десния му крак хипотеза на дракона Трифон изглежда логична. Работата е там обаче, че в живота нещата рядко се подчиняват на логиката. Що се отнася до стойността на доказателствата, които той открива в дневника ми, за същността на разни мистерии, оставям неговата оценка да лежи на остатъците от холографната му съвест. Коментар на Хък Хогбен
А въпросният пръстен очевидно е бил голяма работа, защото вече три хилядолетия желаещите да станат повелители не само на целия свят, но и на милиардите безплътни сили, населяващи Вселената, безуспешно издирват гробницата на цар Соломон. Загубилите всякаква надежда пък се опитват да открият рецептата за изготвяне на подобен пръстен. Ето един неин вариант според гръцкия философ Порфирий (234-305 г.), родом от Сирия.
Набавете си малко козина от главата на хиена. Изплетете от нея върви, а от вървите си направете пръстен по мярка за средния пръст. После го окадете с благовония, добити при благоприятното влияние на планетата Меркурий. (В някои по-древни рецепти се изисква по време на каденето Меркурий да е в благоприятно съединение с Луната, Юпитер, Венера и Слънцето.) Накрая поставете пръстена в гнездото на папуняк да полежи девет дни.
Ако не можете да се снабдите с козина от хиена, опитайте да си направите пръстен от чист и фиксиран живак. Проблемът тук е, че малцина по света знаят как се фиксира живак. При това, ако навън не вали дъжд, огрян от мартенско слънце, ще се наложи да изчакате малко, защото можете да наченете направата на такъв пръстен само през пролетта, и то в третата сряда – деня, посветен на Меркурий. Ако се справите с тези проблеми, ви остава най-лесното. Да направите в пръстена от фиксиран живак гнездо и да поставите в него един особен камък, който се намира само в гнездото на папуняк.
Дар за Савската царица
Нека сега да се спрем на едно деяние, което изобщо не е по силите на стария Хогбен, но затова пък е достойно за нрава и морала на моя голям приятел таоа Пакеекее от Нуку Хива. Апропо, за ония които не са чели «Речник на Нищото» ще обясня, че таоа е нещо повече от благородническа титла. Тя означава едновременно лечител, съдия, магьосник, учител, изповедник и наставник, т.е. духовен и политически водач в Полинезия. Но да се върнем в ония древни времена.
«Савската царица, като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки.Тя дойде в Иерусалим с много голямо богатство: камили бяха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни камъни; тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що й беше на сърце.» (Трета книга Царства, 10:1;2)
Името на кралицата на Шеба, позната в православния свят като Савската царица, така и не се споменава в Библията. Тя си остава в сянката на цар Соломон. Кой знае защо Старият завет отделя на тази знатна особа само една дузина стихове в Трета книга Царства (10), повторени във Втора книга Паралипоменон (9). Оскъдните данни предизвикват много спорове.
Според някои изследователи царството й е било в Арабия, според други - в Африка, а има версии, които го препращат в Индия и дори в Китай, но за това ще стане дума по-нататък. Така или иначе царицата тръгва на дълъг път, за да види с очите си несметните богатства на Соломон и лично да се убеди в легендарната му мъдрост.
Двамата владетели трябва много да са се надлъгвали. Според традиционната равинска притча, съхранена от Исак Д'Израели, например царицата не успяла да изобличи Соломон, че не различава истинските цветя от изкуствените, тъй като той просто отворил прозореца и пуснал пчелите да решат нейната гатанка. Има и една любопитна подробност. Все пак дузината стихове за Савската царица в двете книги на Библията не са съвсем идентични. В първия вариант има един текст, който вече три хиляди е обвит в мистичност. Ето какво се случва, когато омаяната от мъдростта и богатството на цар Соломон гостенка го дарява с невиждано до тогава количество благовония:
«Тогава цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, вън от онова, което цар Соломон и подари с ръцете си.» (Трета книга Царства, 10:13)
Ха сега де! Какво ли си е пожелала царицата и с какво ли я дарил Соломон вън от онова, което й подарил с ръцете си?
На пръв поглед всичко е ясно: знатната гостенка е била дарена с любов! Деяние, достойно за таоа Пакеекее, и непосилно за стария Хогбен. За таоа любовта е преди всичко духовна близост, докато за стария Хогбен тя е задоволяване на сексуалните му апетити със 700 жени и 300 наложници.
В древните еврейски легенди, останали извън Стария завет, обаче има подробности, които придават някои пиперливи нюанси на любовния акт между владетелите и сякаш оставят открит въпроса кой от двамата братя Хогбен е заемал мястото на цар Соломон в общуването му със Савската царица. Работата е там, че единият крак на тъмнокожата африканска красавица е бил недъгав, при това толкова крив, че някои го наричат направо патешки. Заинтригуван от легендите за крайника на Савската царица, Соломон наредил да направят един от подовете в двореца му кристален, та мислейки го за вода, царицата да си повдигне полите и да разкрие знаменития си крак. Ама царицата била с... шалвари. Мнозина са склонни да смятат, че понеже хитростта на Соломон не успяла, в края на краищата той е бил принуден да задоволи любопитството си, като покани гостенката си в леглото, и следователно това е бил старият извратен Хогбен. Други обаче с основание обявяват всичко това за глупости, защото Соломон омъжил Савската царица за един от синовете си. Нещо, което несъмнено е по силите само на такъв достоен човек, като дълбокоуважавания от мен таоа Пакеекее. Но в такъв случай остава някакво съмнение с какво все пак цар Соломон е дарил екзотичната владетелка вън от онова, което й подарил с ръцете си? Веднъж зададох този въпрос на таоа Пакеекее, а той се усмихна благо и някак загадъчно, потупа ме по рамото и рече, че е прекалено стар и спомените му са избледнели.*
* Аз присъствах на този разговор. Глупавият дракон попита чичо ми какво Соломон, а не таоа е подарил на Савската царица! А таоа му отвърна, че спомените му са избледнели, като имаше предвид, че не си спомня добре тази твърде дребна подробност от Библията. Но с типичното си дебелоочие драконът пак се опитва да направи от мухата слон. Има едно друго, доста по-сериозно доказателство за вмешателството на баща ми и чичо ми в живота на цар Соломон, но никога няма да отворя очите на дракона, за да си умре в невидение. Коментар на Хък Хогбен