• Милан Асадуров

Ахтопол





Историята на този град все още не е проучена добре. Намерените каменни котви сочат, че в древността тук навярно е имало тракийско селище, където по-късно са се преселили елински колонисти. Известно е, че тукашната брегова застава на римляните се наричала Перонтикус, а във византийско време пълководецът Агатон изградил нови укрепления. Може би градът получил името си Агатополис в негова чест, а някои учени го превеждат и като „град на щастието". След появата на българската държава той преминава ту във византийски, ту в български ръце, докато в XIV век попада за повече от петстотин години под турска власт. По време на османското иго градът, известен с името Ахтенболу, има сходна съдба със своя съсед Василико В 1912 г. той изцяло е унищожен от пожар. Днешният град е строен наново.

Не само съдбата на двете съседни селища си прилича, подобна е и историята на техните морски фарове, строени в една и съща година. Ахтополският фар е изграден в северната част на залива при самия вход върху скала (42°06' с.ш. и 27°57' и.д.), отделена от брега и недостъпна при вълнение. На нея била построена квадратна основа, висока 3,5 м, върху която била издигната бяла кръгла каменна кула с височина 4,8 м. Над нея била изградена кръгла железобетонна кула с по-малък диаметър, висока 2 м, на която била поставена желязна призматична конструкция с височина 3 м. Най-отгоре сложили фаровият автомат Julius Pintsch, работещ на маслен газ, който влязъл в експлоатация на 25 юли 1932 г..

С характерния архитектурен облик на Ахтополския и червения Мичурински фар строителите се стремили да намалят разрушаващото въздействие на вятъра, вълнението и морската вода. След четири години и тук се наложило да увеличат височината на огъня от 12 на 14,8 м, понеже зимно време, когатовълните обливали оптиката, тя замръзвала и светлината не се виждала. Каква е силата на вълнението тук можем да преценим от факта, че тринайсет години след официалното откриване на фара кулата се напукала и отместила и в 1945 г. се наложило да се заздрави с втори железобетонен пояс отвън.

Достъпът до всички фарове, построени на риф, е труден, но на Ахтополския фар веднъж едва не се стигнало до нещастие. На 19 януари 1947 г. в най-големия студ се обърнала гребната лодка, която отивала да снабди фара с гориво. По щастлива случайност четиримата човека в лодката се спасили, а бутилките, кутията с инструменти и фаровият часовник отишли на морското дъно.

Този фар изглежда е малко „куцузлия", защото и електрифицирането му минало през много перипетии. Отначало се опитали да прекарат кабела по стълбове на вълнолома, построен през 1936 г., който започва от н. Ахтопол и свързва една с друга скалите на рифа по посока на фара. Но вълните късали кабела, събаряли стълбовете, а веднъж станала и експлозия на фара, когато в началото се опитали да направят автомат, който при спиране на електрическия ток да преминава на работа с маслен газ.

Днес по-голямата част от кабела преминава по дъното на залива, а върху старата оптика на решетъчна конструкция е поставена нова, която излъчва все същата бяла затъмняваща се светлина с периодичност 4 с (светлина - 2 с, затъмнение - 2 с), видима на далечина 5 мили. Тъй като кабелът все още не е достатъчно сигурен, фарът може да работи автономно и в режим на батерии.

При Ахтопол завършва нашият разказ в текст и снимки за фаровете по българския черноморски бряг. Благодарим на приятелите ни от Хидрографната служба, които радушно ни помогнаха да ги посетим и да се запознаем с живота на фаропазачите. Но експедицията ни трябва да продължи, защото историята на фаровете по днешните български земи се оказа много интересна и колкото повече научавахме за нея, толкова повече въпроси възникваха. Въпроси, които в началото не умеехме да си задаваме и които сега вече не можем да оставим без отговор. За да може един ден да възстановим цялостно историческото развитие на българските фарове като част от морската история на България.

P.S. След 25 години Бела Бенова обиколи отново българските фарове от север на юг с велосипед и фотоапарат. Великолепните снимките от 2007 г. на тази страница са нейни. В търсене на себе си Бела написа прекрасна книга, която нарече «По пътя на пулсиращата светлина».


ЛИТЕРАТУРА

1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19091910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 19101911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.