Град Царево (който в ония години се наричаше Мичурин) навярно е основан още в древността от елински колонисти на мястото на днешното село Лозенец. Някога оттук минавал римският крайморски път. По време на османското иго поради кърджалийските грабежи жителите му го напуснали и се заселили там, където сега е старият квартал на града. Преселниците укрепили новия град, като изсекли скалата откъм морето, за да стане недостъпна, а откъм сушата издигнали стена, пред която прокопали ров. Този град бил известен с името Василико (Всъщност Царево е точен превод на гръцкото Василико). Евлия Челеби го посетил по време на своето пътуване от Цариград за Унгария в 1662 г. Ето какво пише той: „При крепостта Василикоз бургас... има един хубав залив, разположен между две скали. Този залив поема и най-големите котви, обаче при южния и източния вятър е много противен. Ако корабите се уповават на железните си вериги и на котвите си, работата им е оплескана, защото устието на залива е напълно отворено срещу тези ветрове. Поради това [корабите] го отбягват." [35]
След Освобождението градът останал под турско робство. В 1880 г. той бил пометен от стихиен пожар. Част от жителите му го изградили отново малко по на север. След Балканската война (1912-1913 г.) Василико бил присъединен към България. Пристанището било построено в периода 1927-1935 г. Година преди това (1934) градът получил името Царево, което носи и днес.
През 1929 г. на южната страна на входа на залива върху група от скалисти островчета (42°10' с.ш. и27°52' и.д.), отстоящи на 2,5 кабелта източно от н. Кастро, била издигната кубична каменна основа, висока 2,5 м, върху която била построена цилиндрична каменна кула, висока 4,8 м, а на нея - железобетонна кула с по-малък диаметър, висока 2 м. Най-отгоре била поставена желязна призматична конструкция, висока 3 м, където през 1932 г. бил построен фаров автомат Julius Pintsch, работещ с маслен газ. Запалителното пламъче горяло денонощно, а часовниковият автомат включвал фара през нощта. През 1936 г. височината на огъня била увеличена от 11 на 13 м над морското равнище, защото при вълнение водата заливала фаровата глава и оптиката зимно време замръзвала, а и досега в лошо време този фар е недостъпен.
През 1955 г. фарът бил електрифициран, като се захранвал от акумулатори. Така вече петдесет години той излъчва червена проблясваща светлина с периодичност 7 с (проблясък - 2 с. тъмнина - 5 с), която се вижда на далечина 4 мили.
При изграждането на пристанището в Царево на южния край на вълноломната стена (42°10' с.ш. и 27°52' и.д.) била иззидана кубична основа с височина 2,3 м, над която през 1936 г. била издигната бяла цилиндрична каменна кула, висока 4 м. Върху нея на четиринога масичка, висока 30 см, бил поставен фаров автомат Julius Pintsch, който също работел на маслен газ. Когато на 1 август 1937 г. пристанището било официално открито, вече девет месеца (от 1 ноември 1936 г.) от края на вълнолома се излъчвала бяла мигаща светлина с периодичност 7 с (светлина - 5 с, тъмнина - 2 с), която се виждала на далечина 4 мили. Интересно е, че по това време фарът отсреща, на рифа, имал същата характеристика, само че светлината му била червена. За двата фара се грижел един фаров надзорник, който живеел в сградата на пристанището.
През 1953 г. белият фар на Царево бил електрифициран, върху масичката на старата оптика била надстроена решетъчна конструкция, където поставили нова електрическа оптика М-300, и се променила характеристиката на светлината. Така днес от 11,7 м надморска височина тук се излъчва бяла затъмняваща се светлина с периодичност 4 с (светлина - 2 с, затъмнение - 2 с), която вече се вижда на далечина 6 мили.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203. 2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970. 4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974. 5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971. 6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968. 9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980. 10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975. 11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925. 12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974. 13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975. 14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912. 15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966. 16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908. 17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970. 18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965. 19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна. 20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938. 21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909. 22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981. 23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968. 24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909—1910 год. Варна, 1910. 25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910—1911 год. Варна, 1911. 26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977. 27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968. 28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907. 29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948. 30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972. 31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873. 32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892. 33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960. 34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975. 35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41. 36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931. 37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980. 38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6 39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855. 40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920 41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58 42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.